от Bulgarian Bible Society1В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:2За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!3Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.4Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха; (Вт 33:2; Пс 67:8)5планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев. (Изх 19:18)6В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки. (Съд 3:31)7Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.8Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля? (1 Цар 13:22)9Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!10Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен! (Съд 10:4)11Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.12Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!13Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.14От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст. (Съд 8:15; 1 Лет 2:55)15И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена – голямо разногласие. (Бит 49:14)16Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена – голямо разногласие.17Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища. (И Н 13:24; И Н 19:24; И Н 19:40)18Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим – на полските височини. (Съд 4:10; Д А 15:26)19Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха. (Пс 75:6)20От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара. (Изх 14:14; И Н 10:11)21Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата! (Съд 4:7)22Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им. (Пс 75:7)23Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите. (Съд 2:1)24Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!25Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко. (Съд 4:19)26Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. (Юд 13:8)27При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.28През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?29Мъдрите нейни дворкини и отговарят, и сама тя отговаря на думите си:30навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.31Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години. (2 Цар 23:4; Пс 82:18)
Съдии 5
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: (Изх 15:1; Пс 18:1)2Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА. (2 Лет 17:16)3Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала. (Вт 32:1; Вт 32:3; Пс 2:10)4ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. (Вт 33:2; 2 Цар 22:8; Пс 68:7; Пс 68:8; Ис 64:3; Ав 3:3; Ав 3:10)5Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (Изх 19:18; Вт 4:11; Пс 97:5)6В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. (Лев 26:22; Съд 3:31; Съд 4:17; 2 Лет 15:5; Ис 33:8; П Ер 1:4; П Ер 4:18)7Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. (Ис 49:23)8Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? (Вт 32:16; Съд 2:12; Съд 2:17; Съд 4:3; 1 Цар 13:19; 1 Цар 13:22)9Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА! (Съд 5:2)10Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! (Съд 10:4; Съд 12:14; Пс 105:2; Пс 107:32; Пс 145:5)11Далеч от кипежа на стрелците[1], на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите. (1 Цар 12:7; Пс 145:7)12Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! (Пс 57:8; Пс 68:18)13Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните. (Пс 49:14)14Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. (Чис 32:39; Чис 32:40; Съд 3:13; Съд 3:27)15И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. (Съд 4:14)16Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на[2] стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. (Чис 32:1)17Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. (И Н 13:25; И Н 13:31; И Н 19:29; И Н 19:31)18Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните[3] места на полето. (Съд 4:10)19Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. (Съд 4:16; Съд 5:30; Пс 44:12)20От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. (И Н 10:11; Съд 4:15; Пс 77:17; Пс 77:18)21Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. (Съд 4:7)22Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.23Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. (Съд 21:9; Съд 21:10; 1 Цар 17:47; 1 Цар 18:17; 1 Цар 25:28; Неем 3:5)24Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. (Съд 4:17; Лк 1:28)25Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. (Съд 4:19)26Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. (Съд 4:21)27В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.28Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?29Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:30Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. (Изх 15:9)31Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години. (2 Цар 23:4; Пс 19:5; Пс 83:9; Пс 83:10)