от Bulgarian Bible Society1След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци – да воюва с тях? (Чис 27:21; Съд 20:18)2Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце. (Бит 49:8)3Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него. (Вт 33:7)4Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души. (1 Цар 11:8)5Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.6Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му. (2 Цар 4:12)7Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря. (Лев 24:20; Мт 7:2)8И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън. (И Н 15:63; И Н 18:28)9След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.10И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (попреди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род). (И Н 15:14)11Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер. (И Н 12:13; И Н 15:15)12И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена. (И Н 15:16)13Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена. (1 Лет 4:13)14Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш? (И Н 15:18)15(Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде и (Халев по желанието и) горните извори и долните извори. (Бит 33:11)16И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа. (1 Цар 15:6)17И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма. (Чис 14:45; Вт 2:34)18Иуда превзе тъй също Газа с пределите и, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му). (4 Цар 1:2)19Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници. (И Н 17:16)20И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове. (Чис 14:24; И Н 14:13; И Н 15:13)21Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес. (И Н 15:63; И Н 18:28)22И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях. (И Н 16:1)23(И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз). (Бит 28:19)24И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.25Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха. (И Н 6:24)26Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес. (И Н 16:2)27И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя. (И Н 17:11; И Н 21:25; 1 Цар 31:10)28Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.29И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък). (И Н 16:10; И Н 21:21)30И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.31И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. (И Н 15:44; И Н 19:29)32И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.33И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.34Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината. (Съд 18:1)35И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици. (И Н 19:42)36Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.
1След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? (Чис 27:21; Съд 20:18)2ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. (Бит 49:8)3Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. (Съд 1:17)4И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. (1 Цар 11:8)5И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.6А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.7Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. (Лев 24:19; 1 Цар 15:33; Як 2:13)8Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. (И Н 15:63)9След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. (И Н 10:36; И Н 11:21; И Н 15:13)10Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; (И Н 14:15; И Н 15:13; И Н 15:14)11и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). (И Н 15:15)12Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. (И Н 15:16; И Н 15:17)13Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. (Съд 3:9)14И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? (И Н 15:18; И Н 15:19)15А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. (Бит 33:11)16И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите заедно с Юдовите синове в юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. (Чис 10:32; Чис 21:1; Вт 34:3; Съд 4:11; Съд 4:17; 1 Цар 15:6; 1 Лет 2:55)17Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. (Чис 21:3; И Н 19:4; Съд 1:3)18Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. (И Н 11:22)19ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. (И Н 17:16; И Н 17:18; Съд 1:2; 4 Цар 18:7)20И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата енакими. (Чис 14:24; Вт 1:36; И Н 14:9; И Н 14:13; И Н 15:13; И Н 15:14)21А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. (И Н 15:63; И Н 18:28)22Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. (И Н 2:1; И Н 7:2; Съд 1:19; Съд 18:2)23Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). (Бит 28:19)24И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. (И Н 2:12; И Н 2:14)25Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.26И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.27Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. (И Н 17:11)28А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.29Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. (И Н 16:10; 3 Цар 9:16)30Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. (И Н 19:15)31Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; (И Н 19:24)32а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. (Пс 106:34; Пс 106:35)33Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. (И Н 19:38; Съд 1:30; Съд 1:32)34И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;35но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. (И Н 19:42)36А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре. (Чис 34:4; И Н 15:3)