от Bulgarian Bible Society1И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?2Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. (Еф 2:8)3Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“. (Бит 15:6; Гал 3:6; Як 2:23)4На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. (Рим 11:6)5Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.6Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:7„блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; (Пс 31:1)8блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.10Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.11И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, (Бит 17:11)12и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.13Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. (Бит 15:6; Бит 17:5)14Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;15защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. (Рим 3:20; Рим 5:13; Рим 7:8; 1 Кор 15:56; Гал 3:10)16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,17според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. (Бит 17:5; Евр 11:12; Сир 44:19)18Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“. (Бит 15:5)19И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;20а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,21напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. (Пс 113:11; Лк 1:37)22Затова му се вмени за праведност.23Но не само за него е писано, че му се е вменило, (Рим 15:4)24но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,25предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване. (Ис 53:5; Рим 5:6; 1 Кор 15:22; 1 Пет 1:21)
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? (Ис 51:2; Мт 3:9; Йн 8:33; Йн 8:39; 2 Кор 11:22)2Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. (Рим 3:20; Рим 3:27; Рим 3:28; Еф 2:8)3Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ (Бит 15:6; Гал 3:6; Як 2:23)4А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; (Рим 11:6)5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. (Пс 32:1; Пс 32:2)8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“10Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях, (Бит 17:10; Бит 17:11; Лк 19:9; Рим 4:12; Рим 4:16; Гал 3:7)12и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра. (Бит 15:6; Бит 17:4; Бит 17:5; Гал 3:29)14Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; (Гал 3:18)15понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. (Рим 3:20; Рим 5:13; Рим 5:20; Рим 7:8; Рим 7:10; Рим 7:11; 1 Кор 15:56; 2 Кор 3:7; 2 Кор 3:9; Гал 3:10; Гал 3:19; 1 Йн 3:4)16Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни (Ис 51:2; Рим 3:24; Рим 9:8; Гал 3:22)17(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. (Бит 17:5; Рим 8:11; Рим 9:26; 1 Кор 1:28; Еф 2:1; Еф 2:5; Евр 11:12; 1 Пет 2:10)18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ (Бит 15:5)19Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, (Бит 17:17; Бит 18:11; Евр 11:11; Евр 11:12)20обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,21уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. (Пс 115:3; Лк 1:37; Лк 1:45; Евр 11:19)22Затова му се вмени за правда.23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, (Рим 15:4; 1 Кор 10:6; 1 Кор 10:11)24но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, (Д А 2:24; Д А 13:30)25Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни. (Ис 53:5; Ис 53:6; Рим 3:25; Рим 5:6; Рим 8:32; 1 Кор 15:17; 1 Кор 15:22; 2 Кор 5:21; Гал 1:4; Евр 9:28; 1 Пет 1:21; 1 Пет 2:24; 1 Пет 3:18)