1Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, (Пс 16:8; Пс 35:8; Ос 14:8)2и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! (Пс 141:6)3Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,4с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. (Мт 23:37)5Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, (2 Цар 22:31; Пс 83:12)6от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.7До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: (Йов 11:19)8само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. (Пс 91:12; Пс 111:8)9Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;10зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;11защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: (Мт 4:6; Лк 4:10)12ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си; (Йов 5:23)13аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш. (Лк 10:19)14„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми. (Пс 144:19)15Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, (Йов 22:27; Йов 33:24; Зах 13:9)16ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“ (Ис 43:2)
1Молитва на Божия човек Моисей[1]. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, (Вт 33:27; Ез 11:16)2преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. (Пр 8:25; Пр 8:26)3Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. (Бит 3:19; Екл 12:7)4Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. (2 Пет 3:8)5Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; (Пс 73:20; Пс 103:15; Ис 40:6)6сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. (Йов 14:2; Пс 92:7)7Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.8Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. (Пс 19:12; Пс 50:21; Ер 16:17)9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са естествено[2] седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Пс 39:4)13Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. (Вт 32:36; Пс 135:14)14Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. (Пс 85:6; Пс 149:2)15Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. (Ав 3:2)17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. (Пс 27:4; Ис 26:12)