1Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[1], (задето послуша всички думи на устата ми;)2покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. (Пс 144:1)3В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.4Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, (Пс 67:33; Ис 6:3)5и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.6Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. (Пс 112:6)7Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. (Пс 36:24)8Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. (Пс 79:1)4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. (Ез 3:26)7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! (Ер 49:7; П Ер 4:22; Ез 25:12; Авд 1:10)8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! (Ис 13:1; Ис 13:6; Ис 47:1; Ер 25:12; Ер 50:2; Ер 50:15; Ер 50:29; Отк 18:6)9Блазе на онзи, който хване и разбие в камък малките ти деца! (Ис 13:16)