от Bulgarian Bible Society1А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести, (Мт 10:1; Мк 3:13; Мк 6:7)2и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.3И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;4и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път;5и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. (Мт 10:14; Мк 6:11; Д А 13:51)6Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.7Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; (Мт 14:1; Мк 6:14)8други пък – че Илия се явил, а някои – че един от старовремските пророци е възкръснал.9И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види. (Лк 23:8)10Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида. (Мт 14:13; Мк 6:32)11Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.12А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.13Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, – освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци. (Мт 14:17; Мк 6:38; Йн 6:9)14Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.15И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.16А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.17И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи – дванайсет коша.18По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът? (Мт 16:13; Мк 8:27)19Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.20Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий. (Йн 6:69)21Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,22като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. (Мт 17:22)23А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. (Мт 10:38; Мт 16:24; Мк 8:34; Лк 14:27)24Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.25Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди? (Мт 16:26; Мк 8:36)26Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели. (Мт 10:33; Мк 8:38; Лк 12:9; 2 Тим 2:12)27Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.28Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. (Мт 17:1; Мк 9:2)29И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.30И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;31като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. (Лк 22:37)32А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. (2 Пет 1:16)33И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.34Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.35И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. (Вт 18:15; Мт 3:17; Мт 17:5)36И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.37А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.38И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е: (Мт 17:14; Мк 9:17)39прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;40аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.41Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.42А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.43И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:44вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки. (Мт 17:22; Мк 9:31)45Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума. (Лк 2:50)46И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям. (Мт 18:1; Мк 9:33)47А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,48и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. (Мт 10:40; Мт 18:5; Мк 9:37; 1 Сол 4:8)49А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. (Мк 9:38)50Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас. (Фил 1:18)51А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим; (Мк 16:19; Д А 1:2)52и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;53но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим. (Йн 4:9)54Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? (4 Цар 1:10; 4 Цар 1:12)55Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;56защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село. (Мт 18:11; Йн 3:17)57И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш. (Мт 8:19)58Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.59Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.60Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие. (Мт 8:22)61А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.62Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.
1И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. (Мт 10:1; Мт 10:5; Мк 3:13; Мк 6:7)2И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. (Мт 10:7; Мт 10:8; Мк 6:12; Лк 10:1; Лк 10:9)3Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 10:4; Лк 22:35)4И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. (Мт 10:11; Мк 6:10)5И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. (Мт 10:14; Мк 6:11; Д А 13:51)6И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. (Мк 6:12)7А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Мт 14:1; Мк 6:14)8други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.9И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. (Лк 23:8)
Нахранването на пет хиляди души
10И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. (Мт 14:13; Мк 6:30; Мк 6:32; Йн 6:1)11А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.12И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. (Мт 14:15; Мк 6:35; Йн 6:1; Йн 6:5)13Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? (Мт 14:17; Мк 6:38; Йн 6:9)14(Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.15Те направиха така и накараха всички да насядат.16А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.17И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша.
Петър изповядва кой е Исус
18И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? (Мт 16:13; Мк 8:27)19А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. (Мт 14:2; Лк 9:7; Лк 9:8)20Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[1]. (Мт 16:16; Йн 6:69)21А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: (Мт 16:20)22Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. (Мт 16:21; Мт 17:22)
Следване на Исус Христос
23Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. (Мт 10:38; Мт 16:20; Мт 16:24; Мк 8:30; Мк 8:34; Лк 14:27)24Защото, който иска да спаси живота си[2], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.25Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? (Мт 16:26; Мк 8:36)26Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. (Мт 10:33; Мк 8:38; Лк 12:9; 2 Тим 2:12)27А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. (Мт 16:28; Мк 9:1)
Преображение
28И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. (Мт 17:1; Мк 9:2)29И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.30И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,31които се явиха в слава и говориха за смъртта[3] Му, с която Му предстоеше да завърши[4] живота Си в Йерусалим. (Лк 22:37)32А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. (Дан 8:18; Дан 10:9; 2 Пет 1:16)33И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.34А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.35И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. (Вт 18:15; Мт 3:17; Мт 17:5; Д А 3:22)36И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. (Мт 17:9)
Изцелението на бесноватия младеж
37А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. (Мт 17:14; Мк 9:14; Мк 9:17)38И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете.39И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска.40Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.41Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.42И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.43И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си:
Предсказание за съда
44Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. (Мт 17:22; Мк 9:30; Мк 9:31)45Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. (Мк 9:32; Лк 2:50; Лк 18:34)
Спорът между учениците за първенство
46И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. (Мт 18:1; Мк 9:33; Мк 9:34)47А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:48Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. (Мт 10:40; Мт 18:5; Мт 23:11; Мт 23:12; Мк 9:37; Йн 12:44; Йн 13:20; 1 Сол 4:8)
„Който не е против вас, е на ваша страна“
49А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. (Чис 11:28; Мк 9:38)50А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. (Мт 12:30; Лк 11:23; Фил 1:18)
На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните
51И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. (Мк 16:19; Д А 1:2)52И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.53Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за[5] Йерусалим. (Йн 4:4; Йн 4:9)54Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, както направи и Илия?55А Той се обърна и ги смъмри и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. (4 Цар 1:10; 4 Цар 1:12)56И отидоха в друго село. (Мт 18:11; Йн 3:17; Йн 12:47)
Какви трябва да са последователите на Исус Христос
57А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. (Мт 8:19)58Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.59А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. (Мт 8:21)60Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. (Мт 8:22)61А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. (3 Цар 19:20)62А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.