от Bulgarian Bible Society1След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,2и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, (Мк 15:40; Мк 16:9)3и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.4А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: (Мт 13:2; Мк 4:1)5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. (Ис 6:9; Мт 13:14; Мк 4:12; Йн 12:40)11Тая притча значи: семето е словото Божие;12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; (Мт 13:19; Мк 4:15)13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; (Ез 33:31)14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; (Мт 13:22; Мк 4:18; Мк 10:23; Лк 18:23; 1 Тим 6:9)15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. (Мт 5:15; Мк 4:21; Лк 11:33)17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. (Йов 12:22; Мт 10:26; Лк 12:2)18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25)19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. (Мт 12:46; Мк 3:31)20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.22Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. (Мт 8:23; Мк 4:35)23Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.24Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.25Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват? (Йов 26:12; Пс 88:10)26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. (Мт 8:28; Мк 5:1)27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.40А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, (Мт 9:18; Мк 5:22)42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана.45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? (Мк 5:30)46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.48А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. (Мк 5:35)50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!55И възвърна се духът и; тя веднага стана; и Той заповяда да и дадат да яде.56И се почудиха родителите и. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
1И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученици (Мт 13:1; Мк 4:1)2и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа, (Мт 27:55; Мт 27:56; Мк 15:40; Мк 16:9)3и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.4И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча: (Мт 13:2; Мт 13:3; Мк 4:1; Мк 4:2)5Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.6А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.7Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.8А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.9А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. (Мт 13:10; Мк 4:10)10Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. (Ис 6:9; Ис 6:10; Мт 13:14; Мк 4:12; Йн 12:40)11А ето значението на притчата. Семето е Божието слово. (Мт 13:18; Мк 4:14)12А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. (Мт 13:19; Мк 4:15)13Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. (Ез 33:31)14Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Мт 13:22; Мк 4:18; Мк 10:23; Лк 18:23; 1 Тим 6:9)15А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.
Светилото и светилникът
16И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. (Мт 5:15; Мк 4:21; Лк 11:33)17Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. (Йов 12:22; Мт 10:26; Лк 12:2)18Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 19:26)
Майката и братята на Исус
19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. (Мт 12:46; Мк 3:31)20И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.21А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
Укротяването на бурята
22А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. (Мт 8:23; Мк 4:35)23А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.24И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.25Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? (Йов 26:12; Пс 89:10)
Излекуването на обладания от бесове
26И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. (Мт 8:28; Мк 5:1)27И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.28Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.29Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.30Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.31И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. (Отк 20:3)32А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.33И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.34А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.35И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.36А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен[1] обладаният от бесове.37И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна. (Мт 8:34; Д А 16:39)38А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите: (Мк 5:18)39Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. (Мт 9:18; Мк 5:21)41И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му, (Мт 9:18; Мк 5:22)42защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой, (Мт 9:20)44се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.45И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?. (Мк 5:30)46Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. (Мк 5:30; Лк 6:19)47И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.48А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.49Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. (Мк 5:35)50А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.51И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.52И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи. (Йн 11:11; Йн 11:13)53А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.54Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! (Лк 7:14; Йн 11:43)55И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. (Мт 8:4; Мт 9:30; Мк 5:43)56И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.