от Bulgarian Bible Society1И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам; (Бит 50:24; Чис 32:11)2и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, (Изх 23:23; Вт 7:1; И Н 24:11)3(и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ. (Изх 34:9)4Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.5Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас. (Ер 6:26; Йоил 1:8; Йона 3:6)6Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.7А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.8И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.9Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея. (Вт 31:15)10И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.11Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. (Чис 12:7; Вт 34:10; Сир 45:3)12Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“;13и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.14(Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище. (Вт 4:37)15Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;16защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.17И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. (2 Тим 2:19)18(Моисей) каза: покажи ми славата Си.19Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. (Рим 9:15)20И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. (Съд 13:22; 1 Тим 6:16)21И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.22И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;23и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).
1ГОСПОД каза още на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. (Бит 12:7; Изх 32:7; Изх 32:13)2И ще изпратя пред теб ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца; (Изх 32:34; Изх 34:11; Вт 7:22; И Н 24:11)3и той ще ви заведе в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя между вас (защото сте твърдоглав народ), да не би да ви довърша по пътя. (Изх 3:8; Изх 23:21; Изх 32:9; Изх 32:10; Изх 33:15; Изх 33:17; Изх 34:9; Чис 16:21; Чис 16:45; Вт 9:6; Вт 9:13)4Когато народът чу това лошо известие, се наскърби; и никой не си сложи украшения. (Лев 10:6; Чис 14:1; Чис 14:39; 2 Цар 19:24; 3 Цар 21:27; 4 Цар 19:1; Езд 9:3; Ест 4:1; Ест 4:4; Йов 1:20; Йов 2:12; Ис 32:11; Ез 24:17; Ез 24:23; Ез 26:16)5Защото ГОСПОД беше казал на Моисей: Кажи на израилтяните: Вие сте твърдоглав народ; за малко, ако бих дошъл между вас, бих ви довършил; затова свалете си сега украшенията, за да видя какво ще сторя с вас. (Изх 33:3; Чис 16:45; Чис 16:46; Вт 8:2; Пс 139:23)6И така, израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив.7Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече Шатър за Срещане, и всеки, който търсеше ГОСПОДА, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. (Изх 29:42; Изх 29:43; Вт 4:29; 2 Цар 21:1)8И когато Моисей излизаше към шатъра, целият народ стана и стоя, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисей, докато влезе в шатъра. (Чис 16:27)9А когато Моисей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и ГОСПОД говореше с Моисей. (Изх 25:22; Изх 31:18; Пс 99:7)10И целият народ гледаше облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и целият народ ставаше, всеки на входа на шатъра си, и се кланяше. (Изх 4:31)11ГОСПОД говореше на Моисей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а като се връщаше Моисей в стана, младият му служител Исус, Навиновият син, не се отдалечаваше от шатъра. (Бит 32:30; Изх 24:13; Чис 12:8; Вт 34:10)12И така, Моисей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ; но не си ми явил кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми казал: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. (Бит 18:19; Изх 32:34; Изх 33:17; Пс 1:6; Ер 1:5; Йн 10:14; Йн 10:15; 2 Тим 2:19)13Ако аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъди, че този народ е Твой народ. (Изх 34:9; Вт 9:26; Вт 9:29; Пс 25:4; Пс 27:11; Пс 86:11; Пс 119:33; Йоил 2:17)14И ГОСПОД каза: Самият Аз ще вървя с теб и Аз ще те успокоя. (Изх 13:21; Изх 40:34; Вт 3:20; И Н 21:44; И Н 22:4; И Н 23:1; Пс 95:11; Ис 63:9)15А Моисей му отговори: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай оттук. (Изх 33:3; Изх 34:9)16Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоят народ? Нали чрез Твоето идване с нас стана така, че да се отделим аз и Твоят народ от всички народи, които са по лицето на земята. (Изх 34:10; Чис 14:14; Вт 4:7; Вт 4:34; 2 Цар 7:23; 3 Цар 8:53; Пс 147:20)17ГОСПОД каза още на Моисей: И това, което си казал, ще направя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. (Бит 19:21; Изх 33:12; Як 5:16)18Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си. (Изх 33:20; 1 Тим 6:16)19А ГОСПОД му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. (Изх 34:5; Ер 31:14; Рим 4:4; Рим 4:16; Рим 9:15; Рим 9:16; Рим 9:18)20Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. (Бит 32:30; Изх 24:10; Вт 5:24; Съд 6:22; Съд 13:22; Ис 6:5; Отк 1:16; Отк 1:17)21ГОСПОД каза още: Ето място близо до Мене; ти ще застанеш на канарата;22и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина; (Пс 91:1; Пс 91:4; Ис 2:21)23после ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш отзад; но Лицето Ми няма да се види. (Изх 33:20; Йн 1:18)