Еремия 2

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 И биде слово Господне към мене:2 иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя. (Ез 16:8; Ос 9:10)3 Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ. (Изх 19:6; Пс 113:2)4 Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев!5 Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни; (Мих 6:3)6 и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой не е ходил и дето човек не е живял? (Вт 8:15)7 И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете и и от благата и; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота. (Лев 25:23; Вт 8:1)8 Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат. (Рим 2:20)9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.10 Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? (Ер 18:13)11 Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага. (Рим 1:23)12 Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.13 Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (Пс 35:10; Рим 1:25; 2 Пет 2:17)14 Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка?15 Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители. (Пс 53:5; Ис 5:29; Ер 4:7)16 И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето. (Ис 19:13; Ис 30:4)17 Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя? (Вт 29:25; 3 Цар 9:8)18 И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките и? (Ис 30:2; Ос 5:13)19 Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот. (Ис 3:9; Ос 5:5)20 Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: „няма да служа на идоли“, а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува. (Пс 2:3; Ис 57:5; Ер 3:6)21 Аз те посадих като благородна лоза – най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза? (Изх 15:17; Ис 5:1; Мт 21:33; Мк 12:1)22 Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, – твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог. (Йов 9:30)23 Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам-нататък! (Ер 7:32; Ер 32:35)24 Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца и ще я намерят.25 Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти – да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях. (Ер 18:12)26 Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, – тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, – (Ер 48:27; Ез 28:17)27 думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“ (3 Цар 14:9; Ер 3:9; Ос 4:12)28 Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо! (Ер 11:13)29 Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ. (Пс 52:4)30 Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв пояждаше пророците ви (и вие се не уплашихте). (Ис 1:5; Ер 5:3)31 О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?32 Забравя ли девица украшението си, и невеста – накита си? а Моят народ Ме забрави – има вече безброй дни. (Ер 3:21; Ер 18:14; Ез 23:35)33 Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища.34 Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това,35 казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. – Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: „не съгреших“. (Ис 1:18; Ез 17:20; Йоил 3:2)36 Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия; (2 Лет 28:21; Ер 2:18)37 и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука. (2 Цар 13:19; Ер 32:5)

Еремия 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза:2 Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва ГОСПОД: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. (Вт 2:7; Ез 16:8; Ез 16:22; Ез 16:60; Ез 23:8; Ез 23:19; Ос 2:15)3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва ГОСПОД. (Изх 15:5; Изх 15:6; Ер 12:14; Ер 50:7; Як 1:18; Отк 14:4)4 Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов и всички родове на Израилевия дом:5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни? (4 Цар 17:15; Ис 5:4; Йона 2:8; Мих 6:3)6 Нито казаха: Къде е ГОСПОД, Който ни изведе от египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше? (Вт 8:15; Вт 32:10; Ис 63:9; Ис 63:11; Ис 63:13; Ос 13:4)7 И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете и и благата и; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми. (Лев 18:25; Лев 18:27; Лев 18:28; Чис 13:27; Чис 14:7; Чис 14:8; Чис 35:33; Чис 35:34; Вт 8:7; Пс 78:58; Пс 78:59; Пс 106:38; Ер 3:1; Ер 16:18)8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. (Ер 2:11; Ер 23:13; Ав 2:18; Мал 2:6; Мал 2:7; Рим 2:20)9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД, и с внуците ви ще се съдя. (Лев 20:5; Ез 20:5; Ез 20:35; Ез 20:36; Мих 6:2)10 Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо –11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ обаче са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза. (Пс 106:20; Пс 115:4; Ис 37:19; Ер 2:8; Ер 16:20; Мих 4:5; Рим 1:23)12 Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД, (Ис 1:2; Ер 6:19)13 защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (Изх 4:22; Пс 36:9; Ер 17:13; Ер 18:14; Йн 4:14)14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени, (Ис 1:7; Ер 4:7)16 още и жителите[1] на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти. (Ис 43:7)17 Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, когато те водеше в пътя? (Вт 32:10; Ер 4:18)18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил[2] ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат[3] ли? (И Н 13:3; Ис 30:1; Ис 30:2)19 Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите. (Ис 3:9; Ос 5:5)20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това – на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница. (Изх 19:8; Изх 34:15; Изх 34:16; Вт 12:2; И Н 24:18; Съд 10:16; 1 Цар 12:10; Ис 57:5; Ис 57:7; Ер 3:6)21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? (Изх 15:17; Вт 32:32; Пс 44:2; Пс 80:8; Ис 1:21; Ис 5:1; Ис 5:4; Ис 60:21; Мт 21:23; Мк 12:1; Лк 20:9)22 Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ ЙЕХОВА. (Вт 32:34; Йов 9:30; Йов 14:17; Ос 13:12)23 Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата, (Пр 30:12; Ер 7:31)24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема и кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея – в месеца и ще я намерят. (Йов 39:5; Ер 14:6)25 Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида. (Вт 32:16; Ер 3:13; Ер 18:12)26 Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израилевият дом – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,27 които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави. (Съд 10:10; Пс 78:34; Ис 26:16)28 Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо. (Вт 32:37; Съд 10:14; Ис 45:20; Ер 11:13)29 Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД. (Ер 2:23; Ер 2:25)30 Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв – изтребител. (2 Лет 36:16; Неем 9:26; Ис 1:5; Ис 9:13; Ер 5:3; Мт 23:29; Д А 7:52; 1 Сол 2:15)31 О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе? (Вт 32:15; Пс 12:4; Ер 2:5)32 Може ли момата да забрави накита си или невястата – украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни. (Пс 106:21; Ер 13:25; Ос 8:14)33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!34 Също и по полите ти бе намерена кръвта на души – невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли. (Пс 106:38; Ер 19:4)35 А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила. (Пр 28:13; Ер 2:9; Ер 2:23; Ер 2:29; 1 Йн 1:8; 1 Йн 1:10)36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. (2 Лет 28:16; 2 Лет 28:20; 2 Лет 28:21; Ис 30:3; Ер 2:18; Ер 31:22; Ер 37:7; Ос 5:13; Ос 12:1)37 Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях. (2 Цар 13:19)