от Bulgarian Bible Society1Слово, което биде към Иеремия от Господа:2чуйте думите на тоя завет и кажете на мъжете от Иуда и на иерусалимските жители;3и речи им: тъй казва Господ, Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, (Вт 27:26; Гал 3:10)4който Аз заповядах на бащите ви, когато ги изведох из Египетската земя, из желязната пещ, думайки: слушайте гласа Ми и вършете, каквото ви заповядвам, – и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог, (Вт 4:20; Ер 7:23)5за да изпълня клетвата, с която се клех на отците ви – да им дам земя, дето тече мед и мляко, както е сега. И отговорих и рекох: амин, Господи! (Вт 7:12)6И рече ми Господ: разгласи всички тия думи по градовете на Иуда и по иерусалимските улици, и речи: слушайте думите на тоя завет и ги изпълнявайте.7Защото Аз постоянно увещавах бащите ви от оня ден, когато ги изведох из Египетската земя, дори доднес; увещавах ги от ранно утро, думайки: слушайте Моя глас. (Ер 7:13)8Но те не слушаха и не дадоха ухо, а ходиха всеки по упорството на лошото си сърце; затова напратих върху им всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но те не изпълняваха. (Ер 7:24)9И рече ми Господ: има съзаклятие между мъжете на Иуда и иерусалимските жители;10те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им. Израилевият дом и Иудиният дом нарушиха Моя завет, който бях сключил с бащите им. (Ер 7:26)11Затова тъй казва Господ: ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави, и когато викнат към Мене, няма да ги чуя. (Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4)12Тогава Иудините градове и иерусалимските жители ще идат и ще викнат към боговете, на които кадят; но те никак няма да им помогнат във време на тяхното нещастие, (Вт 32:37)13Защото, колкото градове имаш, Иудо, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Иерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадение Ваалу. (Ер 2:28; Ос 8:11; Ос 10:1)14А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене. (Ер 7:16; Ер 14:11)15Какво търси Моят възлюбен в дома Ми, когато в него се извършват много срамотии? И свещените меса[1] не ще ти помогнат, когато, вършейки зло, ти се радваш. (Ис 1:16)16Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове, те нарече Господ. А сега, при шума на големия смут, Той запали огън около нея, и клоните и се съкрушиха. (Ис 42:25; Ер 50:32; Рим 11:17)17Господ Саваот, Който те посади, изрече върху тебе зло поради злото на дома Израилев и на дома Иудин, което те си причиниха с това, че Ме разгневиха с кадението си Ваалу. (Ер 32:29)18Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.19Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“. (Ис 53:7; Ер 18:23)20Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело! (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 7:10; Пс 25:2; Ер 17:10; Ер 20:12; Отк 2:23)21Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце;22затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад. (Ер 18:21)23И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.
1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и йерусалимските жители; и ти да им кажеш:3Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет, (Вт 27:26; Гал 3:10)4който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от железарската пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте тези думи според всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог, (Лев 26:3; Лев 26:12; Вт 4:20; 3 Цар 8:51; Ер 7:23)5за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих: Амин, ГОСПОДИ! (Вт 7:12; Вт 7:13; Пс 105:9; Пс 105:10)6И ГОСПОД ми каза: Възгласи всички тези думи в Юдовите градове и по йерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте. (Рим 2:13; Як 1:22)7Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах: Слушайте гласа Ми. (Ер 7:13; Ер 7:25; Ер 35:15)8Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки според упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха. (Ер 3:17; Ер 7:24; Ер 7:26; Ер 9:14)9ГОСПОД ми каза още: Заговор бе разкрит между Юдовите мъже и йерусалимските жители. (Ез 22:25; Ос 6:9)10Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилскиият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им. (Ез 20:18)11Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще докарам зло върху тях, от което няма да могат да избегнат; и ще извикат към Мене, но няма да ги послушам. (Пс 18:41; Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13)12Тогава Юдовите градове и йерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете, на които кадят; но те няма никак да ги спасят по време на бедствието им. (Вт 32:37; Вт 32:38)13Защото колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо; и колкото е числото на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте на онова срамно нещо – жертвеници, за да кадите на Ваал. (Ер 2:28)14Затова ти недей се моли за този народ, нито възнасяй вик или молба за тях; защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене поради своето бедствие. (Изх 32:10; Ер 7:16; Ер 14:11; 1 Йн 5:16)15Какво право има любезната Ми в Моя дом, като е блудствала с мнозина, и е престанало да се принася от тебе святото месо[1]? Когато вършиш зло, тогава се веселиш. (Пс 50:16; Пр 2:14; Ис 1:11; Аг 2:12; Тит 1:15)16ГОСПОД те нарече вечнозелена маслина, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните и се строшиха. (Пс 52:8; Рим 11:17)17Защото ГОСПОД на Силите, Който те е насадил, изрече зло против тебе поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом си избраха да извършат, като Ме разгневиха с каденето си на Ваал. (Ис 5:2; Ер 2:21)18Но ГОСПОД ми откри това и го познах; и тогава Ти ми показа делата им.19Но аз бях като питомно агне, водено на клане, и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха: Нека свалим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите, за да не се помни вече името му. (Пс 27:13; Пс 83:4; Пс 116:9; Пс 142:5; Ер 18:18)20Но, о, ГОСПОДИ на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си. (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 7:9; Ер 17:10; Ер 20:12; Отк 2:23)21Затова така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които искат да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в името ГОСПОДНЕ, да не би да умреш от ръцете ни, – (Ис 30:10; Ер 12:5; Ер 12:6; Ам 2:12; Ам 7:13; Ам 7:16; Мих 2:6)22така казва ГОСПОД на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; юношите ще измрат от меч, синовете и дъщерите им ще измрат от глад23и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ги накажа. (Ер 23:12; Ер 46:21; Ер 48:44; Ер 50:27; Лк 19:44)