от Bulgarian Bible Society1И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.2Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.3А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му. (Мк 16:18)4Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.5Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.6А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.7Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.8И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.9След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;10те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.11След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите,12И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.13Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;14там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим. (Д А 19:21)15Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.16Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.17След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. (Д А 25:8)18Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт; (Д А 25:8)19но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.20По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги. (Лк 2:38)21А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.22Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат. (Лк 2:34; Д А 24:5; Евр 12:3)23И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.24Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.25Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:26„иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите, (Ис 6:9; Ер 5:21; Ез 12:2; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Лк 24:47; Йн 12:40; Д А 13:46; Рим 11:8)27защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.28И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.29Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.30Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,31като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.
1И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта. (Д А 27:26)2А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. (Рим 1:14; Кол 3:11)3И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му. (Мк 16:18)4А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.5Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. (Мк 16:18; Лк 10:19)6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог. (Д А 14:11)7А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.8И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. (Мк 6:5; Мк 7:32; Мк 16:18; Лк 4:40; Д А 19:11; Д А 19:12; 1 Кор 12:9; 1 Кор 12:28; Як 5:14; Як 5:15)9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,10като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. (1 Тим 5:17)
От Малта до Рим
11И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.13А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим, (Д А 19:21)15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше. (Д А 27:3)
Павел проповядва в Рим
17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните; (Д А 21:33; Д А 24:12; Д А 24:13; Д А 25:8)18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт. (Д А 22:24; Д А 24:10; Д А 25:8; Д А 26:31)19Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си. (Д А 25:11)20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израил се надява, съм вързан с тази верига. (Лк 2:38; Д А 26:6; Д А 26:7; Еф 3:1; Еф 4:1; Еф 6:20; 2 Тим 1:16; 2 Тим 2:9; Флм 1:10; Флм 1:13)21А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.22Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение. (Лк 2:34; Д А 24:5; Д А 24:14; 1 Пет 2:12; 1 Пет 4:14)23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците. (Лк 24:27; Д А 17:3; Д А 19:8; Д А 26:6; Д А 26:22)24И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха. (Д А 14:4; Д А 17:4; Д А 19:9)25И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете. (Ис 6:9; Ис 6:10; Ер 5:21; Ез 12:2; Мт 13:14; Мт 13:15; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Рим 11:8)27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля.“28Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат. (Мт 21:41; Мт 21:43; Д А 13:46; Д А 13:47; Д А 18:6; Д А 22:21; Д А 26:17; Д А 26:18; Рим 11:11)29И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.30А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,31като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява. (Д А 4:31; Еф 6:19)