от Bulgarian Bible Society1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. (Д А 11:27)2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. (Д А 9:15; Рим 1:1; Гал 1:15; 1 Тим 2:7)3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. (Д А 6:6)4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. (Д А 12:25)6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. (Д А 8:9; 2 Тим 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8)11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. (Д А 15:38)14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, (Изх 1:1; Изх 13:16)18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; (Изх 16:35)19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; (И Н 3:10)20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. (Съд 2:16)21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16)22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. (1 Цар 13:14; Пс 88:21)23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, (2 Цар 7:12; Пс 131:11; Ис 11:1)24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. (Мт 3:1)25А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“. (Йн 1:20; Йн 3:28)26Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. (Мт 10:6)27Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; (Лк 24:27; 1 Кор 2:8)28и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. (Мт 27:30; Лк 23:23; Д А 3:14)29А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите; (Мт 28:6; Мк 16:6)31през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Йн 20:19)32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, (Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2)33както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. (Пс 2:7; Евр 1:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“. (Ис 55:3)35Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“. (Пс 15:10; Д А 2:31)36Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, (3 Цар 2:10; Д А 2:29)37но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. (Д А 2:31)38И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; (Ис 53:12; Ер 31:34; Лк 24:47)39и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. (Рим 3:20)40Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:41„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“. (Ав 1:5)42На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.43А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. (Д А 11:23)44На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.45Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.46Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Вт 32:21; Д А 3:26; Д А 4:29; Д А 18:6)47Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32)48Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.49И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.50Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. (2 Тим 3:11)51Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5)52А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.
4И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър. (Д А 4:36)5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник. (Д А 12:25; Д А 13:46; Д А 15:37)6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, (Д А 8:9)7който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. (Изх 7:11; Д А 8:9; 2 Тим 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза: (Д А 4:8)10О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8)11И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. (Изх 9:3; 1 Цар 5:6)12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
Проповедта в Антиохия Писидийска
13А Павел и спътниците му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Д А 15:38)14А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. (Д А 16:13; Д А 17:2; Д А 18:4)15И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. (Лк 4:16; Д А 13:27; Евр 13:22)16Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте. (Д А 10:35; Д А 12:17; Д А 13:26; Д А 13:42; Д А 13:43)17Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. (Изх 1:1; Изх 6:6; Изх 13:14; Изх 13:16; Вт 7:6; Вт 7:7; Пс 105:23; Пс 105:24; Д А 7:17)18И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята. (Изх 16:35; Чис 14:33; Чис 14:34; Пс 95:9; Пс 95:10; Д А 7:36)19И като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години. (Вт 7:1; И Н 3:10; И Н 14:1; И Н 14:2; Пс 78:55)20След това им даваше съдии до пророк Самуил. (Съд 2:16; 1 Цар 3:20)21После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16; 1 Цар 10:1)22И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“ (1 Цар 13:14; 1 Цар 15:23; 1 Цар 15:26; 1 Цар 15:28; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:13; 2 Цар 2:4; 2 Цар 5:3; Пс 89:20; Ос 13:11; Д А 7:46)23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус, (2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 11:1; Мт 1:21; Лк 1:32; Лк 1:69; Д А 2:30; Рим 1:3; Рим 11:26)24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия израилски народ. (Мт 3:1; Лк 3:3)25И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете. (Мт 3:1; Мк 1:7; Лк 3:16; Йн 1:20; Йн 1:27; Йн 3:28)26Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение. (Мт 10:6; Лк 24:27; Д А 3:26; Д А 13:46)27Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. (Лк 23:34; Лк 24:20; Лк 24:44; Д А 3:17; Д А 13:14; Д А 13:15; Д А 15:21; Д А 26:22; Д А 28:23; 1 Кор 2:8)28Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби. (Мт 27:22; Мт 27:30; Мк 15:13; Мк 15:14; Лк 23:21; Лк 23:22; Йн 19:6; Йн 19:15; Д А 3:13; Д А 3:14)29И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. (Мт 27:59; Мк 15:46; Лк 18:31; Лк 23:53; Лк 24:44; Йн 19:28; Йн 19:30; Йн 19:36)30Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Мт 28:6; Мк 16:6; Д А 2:24; Д А 3:13; Д А 3:15; Д А 3:26; Д А 5:30)31И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа. (Мт 28:16; Йн 20:19; Д А 1:3; Д А 1:8; Д А 1:11; Д А 2:32; Д А 3:15; Д А 5:32; 1 Кор 15:5)32И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, (Бит 3:15; Бит 12:3; Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2; Дан 9:24; Д А 26:6; Рим 4:13; Гал 3:16)33че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ (Пс 2:7; Евр 1:5; Евр 5:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ (Ис 55:3)35Защото и в друг Псалм казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“ (3 Цар 2:10; Пс 16:10; Д А 2:29; Д А 2:31)36Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление. (3 Цар 2:10; Д А 2:29)37А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление. (Д А 2:31)38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; (Ер 31:34; Дан 9:24; Лк 24:47; 1 Йн 2:12)39и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. (Ис 53:11; Рим 3:28; Рим 3:30; Рим 8:3; Евр 7:19)40Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците: (Ис 29:14; Ав 1:5)41„Погледнете, презрители, изумете се и погинете[1]; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“ (Ав 1:5)42Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. (Д А 11:23; Д А 14:22; Тит 2:11; Евр 12:15; 1 Пет 5:12)44На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.45А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха. (Д А 18:6; 1 Пет 4:4; Юда 1:10)46Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Изх 32:10; Вт 32:21; Ис 42:6; Ис 49:6; Ис 55:5; Мт 10:6; Мт 21:43; Лк 2:32; Д А 3:26; Д А 13:26; Д А 18:6; Д А 28:28; Рим 1:16; Рим 10:19)47Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32)48И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (Д А 2:47)49И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.50А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си. (2 Тим 3:11)51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5; Д А 18:6)52А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух. (Мт 5:12; Йн 16:22; Д А 2:46)