от Bulgarian Bible Society1Гладът се усили в страната.2И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна. (Бит 44:25)3А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. (Бит 42:20)4Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;5ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. (Бит 42:4; Бит 42:15)6Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?7Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си? (Бит 42:7; Бит 44:19)8А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;9аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си; (Бит 44:32)10да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.11Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;12вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;13вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;14а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца. (Бит 42:24; Рут 1:8; 2 Цар 2:6)15И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.16Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.17Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.18Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.19И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата20и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и попреди да купуваме храна,21па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, – ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си; (Бит 42:27)22а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.23Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона. (Бит 42:25)24И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли. (Бит 18:4; Бит 19:2; Лк 7:44)25И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб.26Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи. (Бит 37:7; Бит 37:9)27Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?28Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.29И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой! (Бит 42:14)30Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там. (Бит 45:2)31И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.32И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните. (Изх 8:26; Тов 1:11)33И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.34И ястията им се пращаха от него, и Вениминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него. (Пс 103:15; П П 5:1; Аг 1:6)
1А гладът се увеличаваше в страната. (Бит 41:54; Бит 41:57)2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.3А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. (Бит 42:20; Бит 44:23)4Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;5но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.6А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?7А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.8Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни.9Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги. (Бит 44:32; Флм 1:18; Флм 1:19)10Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.11Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове[1] на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека. (Бит 32:20; Бит 37:25; Пр 18:16; Ер 8:22)12Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка. (Бит 42:25; Бит 42:35)13Вземете и брат си и станете, и идете при човека.14А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца. (Ест 4:16)15Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.16А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне. (Бит 24:2; Бит 39:4; Бит 44:1; 1 Цар 25:11)17И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.18А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.19Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:20Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; (Бит 42:3; Бит 42:10)21а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си. (Бит 42:27; Бит 42:35)22Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.23А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.24И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им. (Бит 18:4; Бит 24:32)25А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.26И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. (Бит 37:7; Бит 37:10)27И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? (Бит 42:11; Бит 42:13)28А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха. (Бит 37:7; Бит 37:10)29Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой. (Бит 35:17; Бит 35:18; Бит 42:13)30И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. (Бит 42:24; 3 Цар 3:26)31После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб. (Бит 43:25)32Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. (Бит 46:34; Изх 8:26)33И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.34Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него. (Бит 45:22)