от Bulgarian Bible Society1Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате? (Д А 7:12)2И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.3Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;4а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина. (Бит 43:5)5И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.6А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи. (Бит 37:7; Бит 37:9; Бит 41:40; Бит 41:56)7И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна. (Бит 43:7; Бит 44:19)8Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.9И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя. (Бит 37:5; Бит 37:9)10Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;11ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.12Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.13Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби. (Бит 37:33; Бит 44:20)14Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;15ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат; (Бит 43:5; Бит 44:23)16пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.17И ги тури под стража за три дни.18А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:19ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;20а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха. (Бит 43:8)21И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда. (Бит 37:25)22Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири. (Бит 37:21)23А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.24Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.25И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.26Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.27И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,28и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?29И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:30началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.31Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;32ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.33А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си34и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.35А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха. (Бит 43:18; Бит 43:21; Бит 44:1)36А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, – всичко това се струпа върху мене! (Бит 37:33)37Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна. (Бит 46:9)38Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба. (Бит 37:35; Бит 44:29)
1А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? (Д А 7:12)2Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем. (Бит 43:8; Пс 118:17; Ис 38:1)3Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.4А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие. (Бит 42:38)5И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в ханаанската земя. (Д А 7:11)6А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята. (Бит 37:7; Бит 41:41)7А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От ханаанската земя, за да купим храна.8(А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)9Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя. (Бит 37:5; Бит 37:9)10А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.11Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.12Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма. (Бит 37:30; Бит 44:20; П Ер 5:7)14И Йосиф им каза: Това е, което имах предвид, когато казах: Шпиони сте.15Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона[1], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук. (1 Цар 1:26; 1 Цар 17:55)16Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.17И ги постави под стража за три дни.18А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: (Лев 25:43; Неем 5:15)19Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[2],20пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така. (Бит 42:34; Бит 43:5; Бит 44:23)21Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. (Йов 36:8; Йов 36:9; Пр 21:13; Ос 5:15; Мт 7:2)22А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква. (Бит 9:25; Бит 37:21; 3 Цар 2:32; 2 Лет 24:22; Пс 9:12; Лк 11:50; Лк 11:51)23А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.24И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха. (Мт 5:44; Рим 12:17; Рим 12:20; Рим 12:21)26А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. (Бит 43:21)28И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?29И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.30Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната. (Бит 42:7)31Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;32дванадесет братя сме, синове на един баща[3]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя.33И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете, (Бит 42:15; Бит 42:19; Бит 42:20)34пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. (Бит 34:10)35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. (Бит 43:21)36Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! (Бит 43:14)37А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.38Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Бит 37:33; Бит 37:35; Бит 42:4; Бит 42:13; Бит 44:28; Бит 44:29; Бит 44:31)