Марко 15:42 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. (Мт 27:2; Лк 22:66) 2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. (Мт 27:11; Лк 23:3; Йн 18:33; 1 Тим 6:13)

Мт 27:11Лк 23:3Йн 18:331 Тим 6:13

3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе. 5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава. (Мт 27:20; Лк 23:18; Йн 18:40; Д А 3:14)

Мт 27:20Лк 23:18Йн 18:40Д А 3:14

12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13 Те отново закрещяха: разпни Го! 14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. (Мт 27:26; Йн 19:1) 16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, 17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го; 18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! 19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. 20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. 21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. (Мт 27:32; Лк 23:26) 22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. (Мт 27:33; Лк 23:33; Йн 19:17; Евр 13:12)

Мт 27:33Лк 23:33Йн 19:17Евр 13:12

23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. (Пс 68:22) 24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. (Пс 21:14; Йн 19:24) 25 Беше третият час, и Го разпнаха. 26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. (Мт 27:37) 27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. 28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“. (Ис 53:12) 29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, (Пс 68:21; Мт 26:61; Мт 27:40; Мк 14:58; Лк 22:37; Йн 2:19)

Пс 68:21Мт 26:61Мт 27:40Мк 14:58Лк 22:37Йн 2:19

30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. 32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. 33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Мт 27:46) 35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. (Пс 68:22; Мт 27:48) 37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим. 42 И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, – (Мт 27:57) 43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. (Лк 23:50; Йн 19:38) 44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? 45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. 46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. 47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. (Мт 27:61)

Верен

от Veren

1 А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат. 2 И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш. 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! 5 Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. 6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали. 7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство. 8 А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар? 10 Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист. 11 Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава. 12 Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го! 14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие. 16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски! 19 И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха. 20 И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат. 21 И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. 22 И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място. 23 И Му дадоха да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие. 24 И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе. 25 А беше третият час^[1], когато Го разпънаха. 26 И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар. 27 И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна. 28 (И се изпълни писанието, което казва: „И към престъпници беше причислен.“) 29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха. 33 А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед. 34 И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 А някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали! 37 А Иисус, като нададе силен вик, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия; 41 които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим. 42 И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата, 43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус. 44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време. 45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба. 47 А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.