Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Accessibility Statement
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

Йоан 19

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. (Мт 27:26; Мк 15:15) 2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, 3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници. 4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. (Йн 18:38; Д А 3:13) 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! 6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина. (Мт 27:23; Мк 15:14; Лк 23:4; Д А 13:28) 7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. (Вт 18:20) 8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. (Ис 53:7; Йн 18:33) 10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. (Лк 22:53) 12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон[1], а по еврейски Гавата. 14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; (Мт 27:33; Мк 15:22; Лк 23:33; Евр 13:12) 18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22 Пилат отговори: каквото писах, писах. 23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:34) 24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. (Пс 21:14) 25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. (Лк 2:35) 26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. (Пс 68:22; Мт 27:48) 29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. (Вт 21:23) 32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. 36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. (Изх 12:46; Чис 9:12) 37 И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“. (Зах 12:10; Отк 1:7) 38 След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. (Мт 27:57; Мк 15:43; Лк 23:50) 39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. (Йн 3:2; Йн 7:50) 40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. 41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.