от Veren1За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.2Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.3Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:4Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен.5Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)6Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!8Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния.9Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.10Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)12Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.13Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.