от Veren1И Йов още продължи беседата си и каза:2О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,3когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;4както бях във зрелостта си, и Божият доверен съветили: интимно общуване над шатрата ми беше;5когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен;6когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!7Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,8младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;9първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;10гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,11защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;12защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.13Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.14Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.15Аз бях очи на слепия, крака на куция.16Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.17Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.18Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,19коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,20славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.21Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.22След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.23Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.24Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.25Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.