от Veren1Тогава Йов продължи беседата си и каза:2Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми –3докато дишането ми е в мен и Божият дъх – в ноздрите ми,4устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!5Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.6Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.7Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен – като беззаконния.8Защото, каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?9Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?10Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?11Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.12Ето, всички вие сте видели – защо тогава бъбрите такива суети?13Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.14Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.15Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.16Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,17приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.18Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.19Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.20Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.21Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.22Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.23Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.