1Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.2И на седмия ден Бог беше свършил[1] делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.3И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил.4Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в койтоили: във времето, в което ГОСПОД Бог създаде земя и небе.5И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,6но пара[2] се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.7И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.8И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем[3], и постави там човека, когото беше образувал.9И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.10И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.11Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.12И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.13Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.14Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.15И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.16И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,17но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.18И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.19И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.20Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адамили: на човека, и така до края на книгата, не се намери.21Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.22И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.23А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета[4].24Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.25А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.