от Veren1Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.2И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.3И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.4И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.5И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.6И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.8И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона[1].9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.10Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.11И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението.13И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.14Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън.16А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката.18И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя.20И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.21Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.22После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.23И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър.24И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкуваст. 8;.25Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.26Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един.27А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад.28Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.29Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.30А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.31Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.33И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.35Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.36И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.37И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.38И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.41И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.43После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах[2] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол[3]. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.46Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.47И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.48И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви.49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.51И Йосиф нарече първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52А втория нарече Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.53А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,54настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.55Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете.56А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
1Es geschah aber nach zwei Jahren, da hatte der Pharao einen Traum, und siehe, er stand am Nil. (Бит 40:5; Бит 41:17; Изх 2:5; Ис 19:5; Дан 2:1; Дан 4:2)2Und siehe, aus dem Nil stiegen sieben schöne und wohlgenährte Kühe herauf, die im Nilgras weideten. (Бит 41:17; Вт 32:14; Йов 8:11)3Und siehe, nach diesen stiegen sieben andere Kühe aus dem Nil herauf, von hässlicher Gestalt und magerem Leib; die traten neben jene Kühe am Ufer des Nils. (Бит 41:4)4Und die sieben hässlichen, mageren Kühe fraßen die sieben schönen, wohlgenährten Kühe. Da erwachte der Pharao. (Бит 41:20; 3 Цар 3:15)5Er schlief aber wieder ein und träumte zum zweiten Mal, und siehe, da wuchsen sieben Ähren auf einem einzigen Halm, die waren voll und gut; (Вт 23:25; Мк 4:28)6und siehe, nach diesen, da sprossten sieben Ähren, die waren dünn und vom Ostwind versengt. (Ез 17:10; Ос 8:7)7Und die dünnen Ähren verschlangen die sieben schweren und vollen Ähren. Da erwachte der Pharao, und siehe, es war ein Traum! (Бит 41:4)8Und es geschah am Morgen, da war sein Geist beunruhigt. Und er sandte hin und ließ alle Wahrsager Ägyptens rufen und alle seine Weisen. Und der Pharao erzählte ihnen seinen Traum; aber da war keiner, der ihn dem Pharao deuten konnte. (Изх 7:11; Изх 8:18; Вт 18:9; Ис 19:11; Ис 29:14; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 2:27; Дан 4:2; Дан 4:6; Ав 3:16; Д А 17:18; 1 Кор 1:19)9Da sprach der oberste Mundschenk zum Pharao: Ich erinnere mich heute an meine Sünden! (Бит 40:1; Бит 40:14)10Als der Pharao zornig war über seine Knechte und mich in Haft setzte im Haus des Obersten der Leibwache, mich und den obersten Bäcker, (Бит 37:36; Бит 40:2)11da hatten wir in ein und derselben Nacht einen Traum, er und ich; jeder hatte einen Traum von besonderer Bedeutung. (Бит 40:5)12Und dort war ein hebräischer junger Mann bei uns, ein Knecht des Obersten der Leibwache; dem erzählten wir es, und er deutete unsere Träume; jedem deutete er seinen Traum besonders. (Бит 40:12)13Und so, wie er es uns deutete, so ist es gekommen: Mich hat man wieder in mein Amt eingesetzt, und ihn hat man gehängt! (Бит 40:20)14Da sandte der Pharao hin und ließ Joseph rufen. Und sie entließen ihn schnell aus dem Loch. Er aber ließ sich scheren und wechselte seine Kleider und ging zum Pharao hinein. (1 Цар 2:8; 2 Лет 18:7; Дан 2:25; Дан 5:10)
Joseph deutet die Träume des Pharao
15Und der Pharao sprach zu Joseph: Ich habe einen Traum gehabt, aber es kann ihn niemand deuten; nun habe ich über dich vernommen, dass du einen Traum zu deuten vermagst, wenn du ihn hörst. (Дан 5:13)16Joseph antwortete dem Pharao und sprach: Das steht nicht bei mir. Gott wird verkündigen, was dem Pharao zum Wohl dient! (Бит 40:8; Дан 2:28; Дан 4:16)17Da sprach der Pharao zu Joseph: Siehe, in meinem Traum stand ich am Ufer des Nils; (Бит 41:1)18und siehe, da stiegen aus dem Nil sieben wohlgenährte Kühe von schöner Gestalt herauf, die im Nilgras weideten. (Ер 24:1)19Und siehe, nach ihnen stiegen sieben andere Kühe herauf, dürftig und von sehr hässlicher Gestalt und magerem Leib; im ganzen Land Ägypten habe ich keine so hässlichen gesehen. (Бит 41:3)20Und diese mageren, hässlichen Kühe fraßen die sieben ersten, wohlgenährten Kühe. (Бит 41:4)21Als sie aber diese verschlungen hatten, merkte man nichts davon; denn sie waren so hässlich wie zuvor. Da erwachte ich. (Ис 9:19)22Und ich sah [weiter] in meinem Traum, und siehe, sieben volle und gute Ähren wuchsen auf an einem einzigen Halm. (Бит 41:5)23Und siehe, nach ihnen sprossten sieben dürre Ähren hervor, mager und vom Ostwind versengt; (Бит 41:6)24und die mageren Ähren verschlangen die sieben guten Ähren. Und ich habe es den Wahrsagern erzählt, aber keiner kann es mir erklären! (Бит 41:8; Изх 8:19; Дан 4:7)25Da sprach Joseph zum Pharao: Was der Pharao geträumt hat, bedeutet dasselbe: Gott hat den Pharao wissen lassen, was er tun will. (Ис 41:22; Дан 2:28; Мк 13:23; 1 Кор 2:16)26Die sieben schönen Kühe sind sieben Jahre, und die sieben schönen Ähren sind auch sieben Jahre; es ist ein und derselbe Traum. (Бит 40:12; Бит 40:18)27Die sieben mageren und hässlichen Kühe, die nach jenen heraufkamen, sind sieben Jahre; ebenso die sieben leeren, vom Ostwind versengten Ähren; es werden sieben Hungerjahre sein. (4 Цар 8:1)28Darum sagte ich zu dem Pharao: Gott hat den Pharao sehen lassen, was er tun will. (Бит 41:16; Бит 41:25)29Siehe, es kommen sieben Jahre, da wird großer Überfluss herrschen im ganzen Land Ägypten. (Бит 41:26; Бит 41:49)30Aber nach ihnen werden sieben Hungerjahre eintreten, und all dieser Überfluss wird vergessen sein im Land Ägypten; und die Hungersnot wird das Land aufzehren, (2 Цар 24:13; 3 Цар 17:1; 4 Цар 8:1; Лк 4:25; Як 5:17)31sodass man nichts mehr merken wird von dem Überfluss im Land wegen der Hungersnot, die danach kommt; denn sie wird sehr drückend sein. (1 Цар 5:6; Ис 24:20)32Dass aber der Pharao den Traum zweimal hatte, das bedeutet, dass die Sache bei Gott fest beschlossen ist und dass Gott es rasch ausführen wird. (Бит 37:7; Бит 37:9; Чис 23:19; Ис 14:24; Ис 14:27; Ис 46:10)33Und nun möge der Pharao nach einem verständigen und weisen Mann sehen und ihn über das Land Ägypten setzen. (Вт 1:13; Д А 6:3)34Der Pharao möge handeln und Aufseher über das Land setzen; und er lasse in den sieben Jahren des Überflusses den fünften Teil [des Ertrages] erheben vom Land Ägypten. (Пр 6:6; Пр 22:3)35So soll man alle Nahrung dieser sieben künftigen guten Jahre sammeln und Getreide speichern zur Verfügung des Pharao, und diese Nahrung in den Städten aufbewahren. (Бит 41:48; Бит 41:56; Бит 45:6)36Und diese Nahrung soll dem Land als Vorrat dienen für die sieben Hungerjahre, die im Land Ägypten eintreten werden, damit das Land durch die Hungersnot nicht zugrunde geht! (Бит 47:13)
Josephs Erhöhung zum Regenten über Ägypten
37Diese Rede gefiel dem Pharao und allen seinen Knechten gut.38Und der Pharao sprach zu seinen Knechten: Können wir einen Mann finden wie diesen, in dem der Geist Gottes ist? (Чис 27:18; Йов 32:8; Пр 2:6; Дан 4:6; Дан 4:15; Дан 5:11)39Und der Pharao sprach zu Joseph: Nachdem Gott dir dies alles mitgeteilt hat, ist keiner so verständig und weise wie du. (Бит 41:16; Бит 41:25; Бит 41:28; Бит 41:33)40Du sollst über mein Haus sein, und deinem Befehl soll mein ganzes Volk gehorchen; nur um den Thron will ich höher sein als du! (Ест 10:3; Пс 105:21; Пс 113:7; Пр 22:29; Д А 7:10)41Und der Pharao sprach zu Joseph: Siehe, ich setze dich über das ganze Land Ägypten! (Бит 45:8; Бит 45:26; Пс 105:21; Д А 7:10)42Und der Pharao nahm den Siegelring von seiner Hand und steckte ihn an die Hand Josephs, und er bekleidete ihn mit weißer Leinwand und legte eine goldene Kette um seinen Hals; (Ест 3:10; Ест 8:2; Ест 8:8; Ест 8:15; Дан 5:7; Дан 5:29; Аг 2:23)43und er ließ ihn auf seinem zweiten Wagen fahren; und man rief vor ihm aus: »Beugt eure Knie!« Und so wurde er über das ganze Land Ägypten gesetzt. (Бит 42:6; Бит 42:30; Бит 42:33; Бит 45:8)44Und der Pharao sprach zu Joseph: Ich bin der Pharao, aber ohne dich soll niemand im ganzen Land Ägypten die Hand oder den Fuß erheben! (Изх 11:7)45Und der Pharao gab Joseph den Namen Zaphenat-Paneach und gab ihm Asnath zur Frau, die Tochter Potipheras, des Priesters von On. Und Joseph zog aus durch das ganze Land Ägypten. (Бит 46:20)46Und Joseph war 30 Jahre alt, als er vor dem Pharao, dem König von Ägypten, stand. Und Joseph ging vom Pharao hinweg und bereiste das ganze Land Ägypten. (Бит 37:2; Лк 3:23)47Und das Land trug in den sieben Jahren reichen Überfluss. (Бит 26:12; Бит 41:43; Пс 72:16)48Und er sammelte allen Ertrag der sieben Jahre, die im Land Ägypten waren, und schaffte die Nahrungsmittel in die Städte; den Ertrag der umliegenden Felder brachte er in die Städte. (Бит 41:34)49Und Joseph speicherte Getreide auf wie Sand am Meer, über die Maßen viel, bis man es nicht mehr messen konnte; denn es war unermesslich viel. (Бит 22:17; Съд 7:12; 1 Цар 13:5; 3 Цар 4:20; Пс 78:27)50Bevor aber das Jahr der Hungersnot kam, wurden dem Joseph zwei Söhne geboren; die gebar ihm Asnath, die Tochter Potipheras, des Priesters von On. (Бит 46:20; Бит 48:5)51Und Joseph gab dem Erstgeborenen den Namen Manasse; denn [er sprach]: Gott hat mich alle meine Mühsal vergessen lassen und das ganze Haus meines Vaters. (Пс 116:7; Отк 21:4)52Dem zweiten aber gab er den Namen Ephraim; denn [er sprach]: Gott hat mich fruchtbar gemacht im Land meines Elends. (Бит 49:22; Пс 84:6)53Als nun die sieben Jahre des Überflusses im Land Ägypten zu Ende gegangen waren, (Пс 73:19; Лк 16:25)54da brachen die sieben Hungerjahre an, wie Joseph vorausgesagt hatte. Und es entstand eine Hungersnot in allen Ländern; aber im ganzen Land Ägypten gab es Brot. (Бит 41:30; Бит 45:11; Бит 47:13; Пс 105:16)55Und als das ganze Land Ägypten Hunger litt und das Volk zum Pharao um Brot schrie, da sprach der Pharao zu allen Ägyptern: Geht hin zu Joseph; was er euch sagt, das tut! (4 Цар 6:25; П Ер 4:4; Йн 2:5)56Und als die Hungersnot im ganzen Land herrschte, öffnete Joseph alle Speicher und verkaufte den Ägyptern [Getreide]; denn die Hungersnot nahm überhand im Land Ägypten. (Бит 47:14; Ис 23:18)57Und alle Welt kam nach Ägypten, um bei Joseph Korn zu kaufen; denn es herrschte große Hungersnot auf der ganzen Erde. (Бит 42:1; Бит 42:5; Бит 50:20; Пс 105:16)