от Veren1А това са последните думи на Давид: Давид, синът на Есей, заяви; и мъжът, който бе издигнат нависоко, помазаникът на Бога на Яков и сладкият псалмист на Израил заяви:2Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми.3Израилевият Бог каза, Израилевата Скала ми говори: Който владее праведно над хората, който владее в страх от Бога,4ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето изгрява, безоблачно утро – от блясъка му след дъжда никне зеленина от земята.5Наистина, не е ли такъв домът ми пред Бога? Той е направил с мен вечен завет, подреден във всичко и сигурен. Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание – няма ли да го направи да расте?6Но злите всички са като изхвърлени тръни, защото не се хващат с ръка,7а човекът, който ги докосва, се въоръжава с желязо и дръжка на копие; и те ще бъдат напълно изгорени с огън на мястото си.8Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-Васевет, главен военачалник; той е Адинон, есонецът, който уби осемстотин мъже в един бой.9След него беше Елеазар, син на Додо, син на Ахоих, един от тримата силни мъже с Давид. Когато те предизвикаха някои от филистимците, които бяха събрани там за бой, и израилевите мъже се оттеглиха,10той стана и избиваше филистимците, докато ръката му се изтощи и ръката му залепна за меча. И ГОСПОД извърши голямо избавление в онзи ден. А народът се върна след него само за да ограби убитите.11А след него беше Сама, син на арареца Агий. Филистимците се бяха събрали в един полк, а там имаше една нива, пълна с леща; и народът побягна от филистимците.12Тогава той застана в средата на нивата и защити, и разби филистимците. И ГОСПОД извърши голямо избавление.13И трима от тридесетте началници слязоха и дойдоха при Давид при пещерата Одолам по време на жетвата. А един филистимски полк се беше разположил на стан в долината Рафаим.14Тогава Давид беше в крепостта, а гарнизонът на филистимците беше тогава във Витлеем.15И Давид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемския кладенецст. 14;, който е при портата!16Тогава тримата силни мъже направиха пробив във филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и я донесоха на Давид. Но той не пожела да я изпие, а я изля на ГОСПОДА.17И каза: Далеч от мен, ГОСПОДИ, да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже.18И Ависей, братът на Йоав, син на Саруя, беше главният от тримата. Той вдигна копието си срещу триста души и ги уби, и беше именит между тримата.19Не беше ли той най-почитаният от тримата? Затова им стана началник; но не достигна трима.20И Ваная, син на Йодая, син на един храбър мъж, велик на дела, от Кавсеил. Той уби двамата лъвовидни мъже от Моав. Той също слезе и уби лъва в рова в един снежен ден.21Той уби и един египтянин, внушителен мъж. Египтянинът имаше копие в ръката си, но той слезе при него с тояга, изтръгна копието от ръката на египтянина и го уби със собственото му копие.22Тези неща извърши Ваная, синът на Йодая, и беше именит между тримата силни мъже.23Той беше почитан повече от тридесетте, но не достигна трима. И Давид го постави в близкото си обкръжение.24Асаил, братът на Йоав, беше между тридесетте, и Елханан, синът на Додо от Витлеем,25ародецът Сама, ародецът Елика,26фалетецът Хелис, Ирас, синът на текоеца Екис,27анатотецът Авиезер, кусатецът Мевунай,28ахоаецът Салмон, нетофатецът Маарай,29Хелев, синът на нетофатеца Ваана, Итай, синът на Ривай от Гавая на вениаминовите синове,30пиратонецът Ваная, Идай от потоците на Гаас,31аравецът Ави-Алвон, вауримецът Азмавет,32саалвонецът Елиава, синовете на Ясон, Йонатан,33арарецът Сама, Ахиам, синът на арареца Сарар,34Елифелет, синът на Аасве, синът на маахатеца, Елиам, синът на гилонеца Ахитофел,35кармилецът Есрай, аравецът Фаарай,36Игал, синът на Натан от Сова, гадецът Ваний,37амонецът Силек, виротецът Нахарай, оръженосецът на Йоав, сина на Саруя,38етерецът Ирас, етерецът Гарив,39хетеецът Урия; всичко тридесет и седем.
1Voici les dernières paroles de David. «Déclaration de David, fils d'Isaï, déclaration de l'homme haut placé, de celui que le Dieu de Jacob a désigné par onction, du doux musicien d'Israël.2»L'Esprit de l'Eternel parle par moi et c'est sa parole qui est sur ma langue.3Le Dieu d'Israël a parlé, le rocher d'Israël m'a dit: ‘Celui qui règne parmi les hommes avec justice, celui qui règne dans la crainte de Dieu,4est pareil à la lumière du matin quand le soleil brille et que la matinée est sans nuages: après la pluie, ses rayons font sortir de terre la verdure.’5»Il en va de même pour ma famille devant Dieu, puisqu'il a conclu une alliance éternelle avec moi, en tous points bien réglée et bien gardée. Il fera pousser tout mon salut et tous mes désirs.6»Les méchants, eux, sont tous comme des ronces dont on se débarrasse et que l'on ne prend pas avec la main.7Celui qui les touche s'arme d'un outil en fer ou du bois d'une lance, et on les brûle au feu sur place.»
Les vaillants hommes de David
8Voici le nom des vaillants hommes qui étaient au service de David. Josheb-Basshébeth le Tachkemonite était le chef des officiers. Il était aussi appelé Adino l'Esnite et il fit 800 victimes en une seule fois.9Après lui figurait Eléazar, fils de Dodo et petit-fils d'un Achochite. Il était l'un des trois guerriers qui, avec David, défièrent les Philistins rassemblés pour combattre, tandis que les Israélites se retiraient sur les hauteurs.10Il se leva et frappa les Philistins jusqu'à ce que sa main soit fatiguée et reste collée à son épée. L'Eternel accomplit une grande délivrance ce jour-là. Le peuple ne revint après Eléazar que pour procéder au pillage.11Après lui venait Shamma, fils d'Agué, originaire d'Harar. Les Philistins s'étaient rassemblés à Léchi. Il y avait là une parcelle de terre remplie de lentilles et le peuple avait pris la fuite devant les Philistins.12Shamma se posta au milieu du champ et le protégea. Il battit les Philistins et l'Eternel accomplit une grande délivrance.13Trois des trente chefs descendirent vers David à l'époque de la moisson. Il se trouvait dans la grotte d'Adullam et une troupe de Philistins campait dans la vallée des Rephaïm.14David était alors dans la forteresse et il y avait une garnison de Philistins à Bethléhem.15Pris d'un soudain désir, David demanda: «Qui me fera boire de l'eau de la citerne qui se trouve à la porte de Bethléhem?»16Alors ces trois vaillants hommes pénétrèrent de force dans le camp des Philistins et puisèrent de l'eau dans la citerne qui se trouve à la porte de Bethléhem. Puis ils l'apportèrent et la présentèrent à David, mais il refusa de la boire et il la versa comme une offrande à l'Eternel.17Il dit: «Certainement, Eternel, je ne vais pas faire cela! Pourrais-je boire le sang de ces hommes qui sont partis au péril de leur vie?» Et il refusa de la boire. Voilà ce que firent ces trois vaillants hommes.18Abishaï, le frère de Joab et le fils de Tseruja, était le chef des trois. Il brandit sa lance sur 300 hommes et les tua. Il eut une grande réputation parmi les trois.19Il était le plus considéré des trois et il fut leur chef, mais il n'égala pas les trois premiers.20Benaja, le fils de Jehojada, qui était un homme vaillant de Kabtseel, fut célèbre par ses exploits. C'est lui qui frappa les deux héros de Moab. Il descendit au milieu d'une citerne et il y frappa un lion, un jour de neige.21Il frappa un Egyptien de belle allure qui tenait une lance à la main. Il descendit contre l'Egyptien avec un bâton, arracha la lance de sa main et s'en servit pour le tuer.22Voilà ce que fit Benaja, fils de Jehojada. Il eut une grande réputation parmi les trois vaillants hommes.23Il était le plus considéré des trente, mais il n'égala pas les trois premiers. David l'admit dans sa garde personnelle.24Parmi les trente figuraient aussi Asaël, le frère de Joab; Elchanan, fils de Dodo, originaire de Bethléhem;25Shamma et Elika, tous deux originaires de Harod;26Hélets, originaire de Péleth; Ira, fils d'Ikkesh, originaire de Tekoa;27Abiézer, originaire d'Anathoth; Mebunnaï, originaire de Husha;28Tsalmon, originaire d'Achoach; Maharaï, originaire de Nethopha;29Héleb, fils de Baana, lui aussi originaire de Nethopha; Ittaï, fils de Ribaï, originaire de Guibea, la ville des Benjaminites;30Benaja, originaire de Pirathon; Hiddaï, originaire de Nachalé-Gaash;31Abi-Albon, originaire d'Araba; Azmaveth, originaire de Barchum;32Eliachba, originaire de Shaalbon; Bené-Jashen; Jonathan;33Shamma, originaire d'Harar; Achiam, fils de Sharar, originaire d'Arar;34Eliphéleth, fils d'Achasbaï, qui descendait d'un Maacathien; Eliam, le fils d'Achitophel, originaire de Guilo;35Hetsraï, originaire de Carmel; Paaraï, originaire d'Arab;36Jigueal, fils de Nathan, originaire de Tsoba; Bani, originaire de Gad;37Tsélek l'Ammonite; Naharaï, originaire de Beéroth, qui était le porteur d'armes de Joab, le fils de Tseruja;38Ira et Gareb, originaires de Jéther;39Urie le Hittite. En tout, ils étaient 37.