от Veren1За първия певец. По музиката на Кремът. Свидетелство. Миктам на Давид. За поучение. Когато воюваше против арамейците от Месопотамия и арамейците от Сова и Йоав се върна и уби дванадесет хиляди едомци в Солната долина. Боже, отхвърлил си ни, разпръснал си ни, разгневил си се – възвърни ни отново!2Потресъл си земята, разцепил си я – изцели проломите ѝ, защото се клати!3Оставил си народа Си да види мъчителни неща, с омайно вино си ни напоил.4Дал си знаме на онези, които Ти се боят – да се издига заради истината. (Села.)5За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай!6Бог говори в светилищетоили: светостта Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот.7Мой е Галаад, мой е и Манасия, и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми.8Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си; приветствай Ме, филистимска земьо!9Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?10Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни?11Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна.12Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни.
1Au chef de chœur, sur la mélodie «Le lis du témoignage». Hymne de David pour enseigner,2lorsqu'il fit la guerre aux Syriens de Mésopotamie et de Tsoba et que Joab, à son retour, battit 12'000 Edomites dans la vallée du sel.3O Dieu, tu nous as repoussés, dispersés, tu t'es irrité: relève-nous!4Tu as ébranlé la terre, tu l'as fendue: répare ses brèches, car elle est vacillante!5Tu as fait voir de dures épreuves à ton peuple, tu nous as fait boire un vin qui nous a étourdis.6Tu as donné à ceux qui te craignent le signal de la fuite devant les archers. – Pause.7Afin que tes bien-aimés soient délivrés, sauve-nous par ta main droite et exauce-nous!8Dieu a dit dans sa sainteté: «Je triompherai, je partagerai Sichem, je mesurerai la vallée de Succoth.9Galaad est à moi, Manassé est à moi, Ephraïm est le casque de ma tête, et Juda mon sceptre.10Moab est le bassin où je me lave, je jette ma sandale sur Edom. Pays des Philistins, pousse des cris contre moi!»11Qui me mènera dans la ville fortifiée? Qui me conduira jusqu'en Edom?12N'est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous avais repoussés et qui ne sortais plus, ô Dieu, avec nos armées?13Viens nous aider contre notre adversaire! Le secours de l'homme n'est qu'illusion.14Avec Dieu, nous ferons des exploits: c'est lui qui écrasera nos adversaires.