Притчи 10 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Притчите на Соломон: Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга за майка си. 2 Съкровища от неправда нищо не ползват, а правдата избавя от смърт. 3 ГОСПОД няма да остави да гладува душата на праведния, но отхвърля алчността на безбожните. 4 Който работи с немарлива ръка, ще обеднее, а ръката на трудолюбивия обогатява. 5 Който събира лятно време, е разумен син, а който спи в жетва, е син, който докарва срам. 6 Благословения почиват на главата на праведния, а насилие ще скрие устата на безбожните. 7 Споменът на праведния е благословен, а името на безбожните ще изгние. 8 Мъдрият по сърце ще приеме заповеди, а бъбривият глупак ще падне. 9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, а който изкривява пътищата си, ще се познае. 10 Който намига с око, докарва скръб, и бъбривият глупак ще падне. 11 Устата на праведния е извор на живот, а насилие ще скрие устата на безбожните. 12 Омразата предизвиква раздори, а любовта покрива всички провинения. 13 В устните на разумния се намира мъдрост, а тоягата е за гърба на лишения от ум. 14 Мъдрите съхраняват знание, а устата на безумния е близка гибел. 15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, съсипия за бедните е тяхната бедност. 16 Приходът на праведния е за живот, доходът на злия е за грях. 17 Който внимава в поука, е в пътеката към живот, а който отхвърля изобличението, се заблуждава. 18 Който крие омраза, има лъжливи устни и който разгласява клевета, е безумен. 19 В многословието грехът е неизбежен, а който въздържа устните си, е разумен. 20 Езикът на праведния е отбрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо. 21 Устните на праведния упътват^[1] мнозина, а безумните умират от липса на разум. 22 Благословението на ГОСПОДА обогатява и ГОСПОД не прибавя към него скръб. 23 Злодейството е като забавление за безумния, така е и мъдростта за разумния човек. 24 Това, от което се страхува безбожният, ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни. 25 Щом вихрушката отмине, и безбожния го няма, а праведният има вечна основа. 26 Както оцет за зъбите и дим за очите, така е ленивият за онези, които го изпращат. 27 Страхът от ГОСПОДА умножава дни, а годините на безбожните ще се скъсят. 28 Надеждата на праведните е радост, а очакването на безбожните ще загине. 29 Пътят на ГОСПОДА е крепост за непорочния, а съсипия за онези, които вършат неправда. 30 Праведният няма да се поклати до века, а безбожните няма да обитават земята. 31 От устата на праведния блика мъдрост, а лъжливият език ще се отсече. 32 Устните на праведния познават благоугодното, а устата на безбожните – лъжливото.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Le méchant et le juste

1 Proverbes de Salomon. Un fils sage fait la joie d'un père, et un fils stupide le chagrin de sa mère. 2 Les trésors acquis par la méchanceté ne sont d'aucun profit, mais la justice délivre de la mort. 3 L'Eternel ne laisse pas le juste souffrir de la faim, mais il repousse l'avidité des méchants. 4 Celui qui agit avec nonchalance s'appauvrit, mais la main des personnes actives est source de richesse. 5 Celui qui moissonne pendant l'été est un fils avisé, celui qui dort pendant la moisson est un fils qui fait honte. 6 Les bénédictions reposent sur la tête du juste, mais la violence accompagne tout ce que disent les méchants. 7 Le souvenir du juste est en bénédiction, tandis que le nom des méchants tombe en pourriture. 8 L'homme au cœur sage fait bon accueil aux commandements, mais celui qui parle comme un fou court à sa perte. 9 Celui qui marche dans l'intégrité marche en sécurité, mais celui qui emprunte des voies tortueuses sera découvert. 10 Celui qui cligne de l'œil est cause de souffrance, et celui qui parle comme un fou court à sa perte. 11 La bouche du juste est une source de vie, mais la violence accompagne tout ce que disent les méchants. 12 La haine fait surgir des conflits, alors que l'amour couvre toutes les fautes^[1]. (Як 5:20; 1 Пет 4:8) 13 On trouve la sagesse sur les lèvres de l'homme intelligent, mais le bâton sur le dos de celui qui est dépourvu de bon sens. 14 Les sages retiennent la connaissance, mais quand un fou parle, la ruine est proche. 15 La fortune du riche est sa ville fortifiée, mais ce qui fait la ruine des faibles, c'est leur pauvreté. 16 Le salaire du juste sert à la vie, le revenu du méchant sert au péché. 17 Celui qui garde l'instruction prend le chemin de la vie, mais celui qui délaisse l'avertissement s'égare. 18 Celui qui dissimule de la haine a des lèvres menteuses, et celui qui propage des racontars est stupide. 19 Celui qui parle beaucoup ne manque pas de pécher, mais celui qui met un frein à ses lèvres est un homme avisé. 20 La langue du juste est un argent affiné, mais le cœur des méchants ne vaut pas grand-chose. 21 Par ses lèvres, le juste est le berger d'un grand nombre, tandis que les fous meurent par manque de bon sens. 22 C'est la bénédiction de l'Eternel qui enrichit, et il ne la fait suivre d'aucun chagrin^[2]. 23 Commettre le crime paraît un jeu à l'homme stupide, mais la sagesse appartient à l'homme intelligent. 24 Ce que redoute le méchant, c'est ce qui lui arrive, tandis que les justes reçoivent ce qu'ils désirent. 25 Quand la tempête passe, le méchant disparaît, tandis que le juste a un fondement éternel. 26 Ce que le vinaigre est pour les dents et la fumée pour les yeux, le paresseux l'est pour celui qui l'envoie. 27 La crainte de l'Eternel prolonge la vie, tandis que les années des méchants sont abrégées. 28 L'espérance des justes, c'est la joie, tandis que l'attente des méchants meurt avec eux. 29 La voie de l'Eternel est un rempart pour l'intégrité, mais elle provoque la ruine de ceux qui commettent l'injustice. 30 Le juste ne sera jamais ébranlé, tandis que les méchants n'habiteront pas le pays. 31 La bouche du juste a pour fruit la sagesse, mais la langue perverse sera coupée. 32 Les lèvres du juste connaissent la grâce, et la bouche des méchants la perversité.