Иисус Навин 11 | Верен

Верен

1 И когато асорският цар Явин чу това, той изпрати до мадонския цар Йовав, до симронския цар, до ахсафския цар 2 и до царете, които бяха на север, в хълмистата земя и в равнината, южно от Хинерот и в низината и по възвишенията на Дор на запад, 3 до ханаанците на изток и на запад и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците в подножието на Ермон в земята на Масфа. 4 И те излязоха, те и всичките им войски с тях, много народ – колкото пясъка на морския бряг по множество – с изключително много коне и колесници. 5 И всичките тези царе се събраха заедно и дойдоха, и се разположиха на стан заедно при водите на Мером, за да се бият срещу Израил. 6 И ГОСПОД каза на Иисус: Не се страхувай от тях, защото утре, около този час, Аз ще ги предам всички избити пред Израил; да прережеш сухожилията на конете им и да изгориш колесниците им с огън! 7 Тогава Иисус и с него целият народ, годен за война, дойдоха внезапно против тях при водите на Мером и ги нападнаха. 8 И ГОСПОД ги предаде в ръката на Израил и те ги разбиха и ги преследваха чак до големия Сидон и Мисрефот-Маим, и долината на Масфа на изток; и ги избиваха, докато не им остана нито един оцелял. 9 И Иисус им направи така, както ГОСПОД му беше казал: преряза сухожилията на конете им и изгори колесниците им с огънст. 6;. 10 И в онова време Иисус се върна и превзе Асор, и уби царя му с меч; защото преди Асор беше столицата на всички тези царства. 11 И те поразиха с острието на меча всички, които бяха в него, и изпълниха над тях проклятието. Не остана никой, който дишаше. А Асор изгори с огън. 12 И Иисус превзе всичките градове на онези царе с всичките им царе и ги порази с острието на меча, и изпълни над тях проклятието, както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядалст. 8;. 13 Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха на хълмовете си, с изключение само на Асор, който Иисус изгори. 14 А цялата плячка на тези градове и добитъка израилевите синове заграбиха за себе си; а всички хора поразиха с острието на меча, докато ги изтребиха. Не оставиха никой, който дишаше. 15 Както ГОСПОД беше заповядал на слугата Си Мойсей, така Мойсей заповяда на Иисус и така направи Иисус; не остави нищо неизпълнено от всичко, което ГОСПОД беше заповядал на Мойсей. 16 Така Иисус превзе цялата онази земя: хълмистата земя и целия юг, и цялата Гесенска земя, и низината, и равнината, и хълмистата земя на Израил и низината му, 17 от планината Халак, която се издига към Сиир, до Ваалгад в Ливанската долина, в подножието на Ермон. И той хвана всичките им царе и ги порази, и ги уби. 18 Иисус воюва дълго време срещу всички тези царе. 19 Нямаше град, който да сключи мир с израилевите синове, освен евейците, които живееха в Гаваон; всичко превзеха в бой. 20 Защото това беше от ГОСПОДА – да се закоравят сърцата им, за да излязат на бой срещу Израил, за да изпълни над тях проклятието и да не получат милост, а да ги изтреби, както ГОСПОД беше заповядал на Мойсей. 21 И в онова време Иисус дойде и изтреби енакимите от хълмистата земя – от Хеврон, от Девир, от Анав и от цялата хълмиста земя на Юда, и от цялата хълмиста земя на Израил. Иисус изпълни проклятието над тях и градовете им. 22 Не останаха енакими в земята на израилевите синове; останаха някои само в Газа, в Гет и в Азот. 23 Така Иисус превзе цялата земя, според всичко, което ГОСПОД беше говорил на Мойсей; и Иисус я даде за наследство на Израил според разделенията им по племената им. И земята си почина от война.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Conquêtes dans le nord

1 A la nouvelle de ces événements, Jabin, le roi de Hatsor, envoya des messagers à Jobab, le roi de Madon, au roi de Shimron, au roi d'Acshaph, 2 aux rois qui se trouvaient au nord dans la montagne, dans la plaine au sud de Génésareth, dans la vallée et sur les hauteurs de Dor à l'ouest. 3 Il en envoya aussi aux Cananéens de l'est et de l'ouest, aux Amoréens, aux Hittites, aux Phéréziens, aux Jébusiens dans la montagne et aux Héviens au pied de l'Hermon dans le pays de Mitspa. 4 Ils sortirent avec toutes leurs troupes. Ils formaient un peuple innombrable, comme le sable qui est au bord de la mer, et avaient des chevaux et des chars en très grande quantité. 5 Tous ces rois fixèrent un rendez-vous et vinrent ensemble installer leur camp près des eaux de Mérom, pour combattre contre Israël. 6 L'Eternel dit à Josué: «N'aie pas peur d'eux, car demain, à ce moment-ci, je les livrerai tous, blessés à mort, à Israël. Tu mutileras les jarrets de leurs chevaux et tu brûleras leurs chars.» 7 Josué arriva par surprise sur eux avec tous ses hommes de guerre près des eaux de Mérom, et ils se précipitèrent au milieu d'eux. 8 L'Eternel les livra entre les mains d'Israël. Ils les battirent et les poursuivirent jusqu'à Sidon la grande, jusqu'à Misrephoth-Maïm et jusqu'à la vallée de Mitspa vers l'est. Ils les battirent sans laisser un seul survivant. 9 Josué les traita comme l'Eternel le lui avait dit: il mutila les jarrets de leurs chevaux et brûla leurs chars. 10 A la même époque, sur le chemin du retour, Josué s'empara de Hatsor et frappa son roi avec l'épée. Hatsor était autrefois la principale ville de tous ces royaumes. 11 On frappa du tranchant de l'épée et l'on extermina tous ceux qui s'y trouvaient. Il ne resta rien de ce qui respirait et l'on mit le feu à Hatsor. 12 Josué s'empara aussi de toutes les villes de ces rois et de tous leurs rois. Il les frappa du tranchant de l'épée et les voua à la destruction, comme l'avait ordonné Moïse, le serviteur de l'Eternel. 13 Toutefois, Israël ne brûla aucune des villes situées sur des collines, à l'exception seulement de Hatsor, qui fut brûlée par Josué. 14 Les Israélites gardèrent pour eux tout le butin de ces villes et le bétail, mais ils frappèrent du tranchant de l'épée tous les hommes jusqu'à leur complète extermination, sans rien laisser de ce qui respirait. 15 Josué se conforma aux ordres donnés par l'Eternel à son serviteur Moïse et par ce dernier à lui-même. Il ne négligea rien de tout ce que l'Eternel avait ordonné à Moïse. 16 C'est ainsi que Josué s'empara de tout ce pays, de la montagne, de tout le Néguev, de toute la région de Gosen, de la vallée, de la plaine, de la montagne d'Israël et de ses vallées, 17 depuis la montagne pelée qui s'élève vers Séir jusqu'à Baal-Gad, dans la vallée du Liban, au pied du mont Hermon. Il s'empara de tous leurs rois, les frappa et les fit mourir. 18 La guerre que Josué mena contre tous ces rois fut de longue durée. 19 Aucune ville ne fit la paix avec les Israélites, à l'exception de Gabaon, qui était habitée par les Héviens. Ils les prirent toutes en combattant. 20 En effet, l'Eternel permit que ces peuples s'obstinent à faire la guerre contre Israël afin qu'Israël les extermine sans leur faire grâce et qu'il les détruise comme il l'avait lui-même ordonné à Moïse. 21 A la même époque, Josué alla exterminer les Anakim des montagnes d'Hébron, de Debir, d'Anab, de toutes les régions montagneuses de Juda et d'Israël. Josué les voua à la destruction, avec leurs villes. 22 Il ne resta pas d'Anakim dans le pays des Israélites. Il n'en resta qu'à Gaza, à Gath et à Asdod. 23 Josué s'empara donc de tout le pays, conformément à tout ce que l'Eternel avait dit à Moïse, et le donna en héritage à Israël, à chacun sa portion, d'après leurs tribus. Puis le pays fut en paix, sans guerre.