Иисус Навин 10 | Верен

Верен

1 А когато ерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус превзел Гай и изпълнил над него проклятието; и както направил на Ерихон и на царя му, така направил на Гай и на царя му; и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и били между тях; 2 много се уплашиха, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни. 3 Затова ерусалимският цар Адониседек изпрати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахиския цар Яфий и до еглонския цар Девир да кажат: 4 Изкачете се при мен и ми помогнете да унищожим Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и с израилевите синове. 5 И петимата аморейски царе – ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахиският цар и еглонският цар – се събраха и се изкачиха, те и всичките им войски, и разположиха стан пред Гаваон и се биха с него. 6 Тогава гаваонските мъже пратиха известие до Иисус в стана при Галгал и казаха: Не оттегляй ръцете си от слугите си! Бързо се изкачи при нас и ни избави, и ни помогни, защото всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата земя, се събраха против нас. 7 И Иисус се изкачи от Галгал, той и с него целият народ, годен за война, и всичките храбри воини. 8 И ГОСПОД каза на Иисус: Не се бой от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред теб. 9 Затова Иисус ги нападна внезапно, след като се беше изкачвал цяла нощ от Галгал. 10 И ГОСПОД ги обърка пред Израил и им нанесе голямо поражение в Гаваон, и ги преследва по пътя, който се изкачва към Веторон, и ги избиваше до Азика и Макида. 11 И когато те бягаха пред Израил и бяха по нанадолнището от Веторон, ГОСПОД хвърляше върху тях големи камъни от небето до Азика и те измряха. Умрелите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилевите синове убиха с меч. 12 Тогава Иисус говори на ГОСПОДА в деня, когато ГОСПОД предаде аморейците пред израилевите синове, и каза пред очите на Израил: Застани, слънце, над Гаваон и ти, луна, в долината Еалон! 13 И слънцето застана и луната спря, докато народът отмъсти на враговете си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? И слънцето застана в средата на небето и не побърза да залезе почти цял ден. 14 И такъв ден не е имало нито преди, нито после, в който ГОСПОД да послуша гласа на човек; защото ГОСПОД воюва за Израил^[1]. 15 После Иисус се върна в стана при Галгал и целият Израил с него^[2]. 16 А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Макида. 17 И съобщиха на Иисус и казаха: Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Макида. 18 И Иисус каза: Отърколете големи камъни на входа на пещерата и поставете мъже при нея да ги пазят; 19 а вие самите не стойте, а преследвайте враговете си и разбийте изоставащите им. Не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото ГОСПОД, вашият Бог, ги предаде в ръката ви! 20 И когато Иисус и израилевите синове им бяха нанесли окончателно и много тежко поражение, докато ги довършиха, а останалите оцелели от тях бяха влезли в укрепените градове, 21 тогава целият народ се върна с мир при Иисус в стана в Макида. Никой не изрече дума против някого от израилевите синове. 22 Тогава Иисус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе от пещерата! 23 И те направиха така и изведоха при него онези петима царе от пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар. 24 И когато изведоха при Иисус тези царе, Иисус извика всичките израилеви мъже и каза на предводителите на войниците, които бяха отишли с него: Приближете се и сложете краката си на вратовете на тези царе! И те се приближиха и сложиха краката си на вратовете им. 25 И Иисус им каза: Не се бойте и не се страхувайте; бъдете силни и смели, понеже така ще направи ГОСПОД на всички ваши врагове, срещу които воювате! 26 И после Иисус ги удари и ги уби, и ги обеси на пет дървета; и те висяха на дърветата до вечерта. 27 А при залез слънце Иисус заповяда и ги свалиха от дърветата, и ги хвърлиха в пещерата, където се бяха скрили, и сложиха големи камъни на входа на пещерата, които са там и до ден днешен. 28 В онзи ден Иисус превзе Макида и я порази с острието на меча, и изпълни проклятието над нея и над царя ѝ, и над всички, които бяха в нея. Не остави никой оцелял и направи на макидския цар, както беше направил на ерихонския цар. 29 След това Иисус премина от Макида в Ливна, и целият Израил с него, и воюва против Ливна. 30 И ГОСПОД предаде и нея, и царя ѝ в ръката на Израил; и той порази с острието на меча нея и всички, които бяха в нея. Не остави никой оцелял в нея и направи на царя ѝ, както беше направил на ерихонския цар. 31 После Иисус премина от Ливна в Лахис, и целият Израил с него, и се разположиха на стан срещу него, и воюваха срещу него. 32 И ГОСПОД предаде Лахис в ръката на Израил и той го превзе на втория ден, и порази с острието на меча него и всички, които бяха в него, според всичко, което бяха направили на Ливна. 33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис, но Иисус разби него и народа му, докато не му остана нито един оцелял. 34 И Иисус премина от Лахис в Еглон, и целият Израил с него, и се разположиха на стан срещу него, и воюваха срещу него. 35 И в същия ден те го превзеха, и го поразиха с острието на меча; и в същия ден той изпълни проклятието над всички, които бяха в него, според всичко, което беше направил на Лахис. 36 После Иисус се изкачи от Еглон в Хеврон, и целият Израил с него, и воюваха срещу него. 37 И го превзеха и поразиха с острието на меча него и царя му, и всичките му градове, и всички, които бяха в него. Не остави никой оцелял, според всичко, което беше направил на Еглон, и изпълни проклятието над него и всички, които бяха в него. 38 И Иисус се обърна към Девир, и целият Израил с него, и воюваха против него. 39 И го превзе с царя му и всичките му градове и ги поразиха с острието на меча, и изпълниха проклятието над всички, които бяха в него. Не остави никой оцелял; както беше направил на Хеврон и както беше направил и на Ливна и на царя ѝ, така направи и на Девир и на царя му. 40 Така Иисус порази цялата земя – хълмистата земя и юга, и низината, и склоновете, и всичките им царе. Не остави никой оцелял, а изпълни проклятието над всичко, което дишаше, така както беше заповядал ГОСПОД, Израилевият Бог. 41 И Иисус ги разби от Кадис-Варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон. 42 Всички тези царе и земята им Иисус превзе наведнъж, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, воюваше за Израилст. 14;. 43 После Иисус се върна в стана в Галгал, и целият Израил с негост. 15;.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Conquêtes dans le centre et au sud

1 Adoni-Tsédek, le roi de Jérusalem, apprit que Josué s'était emparé d'Aï et l'avait vouée à la destruction, qu'il avait traité Aï et son roi comme il avait traité Jéricho et son roi et que les habitants de Gabaon avaient fait la paix avec Israël et vivaient au milieu d'eux. 2 Il éprouva alors une forte peur, car Gabaon était une grande ville, comme une des villes royales, plus grande même qu'Aï, et tous ses hommes étaient vaillants. 3 Adoni-Tsédek, roi de Jérusalem, fit dire à Hoham, roi d'Hébron, à Piream, roi de Jarmuth, à Japhia, roi de Lakis, et à Debir, roi d'Eglon: 4 «Montez vers moi et aidez-moi à détruire Gabaon, car elle a fait la paix avec Josué et avec les Israélites.» 5 Cinq rois amoréens – les rois de Jérusalem, d'Hébron, de Jarmuth, de Lakis et d'Eglon – s'allièrent ainsi et montèrent avec toutes leurs troupes. Ils vinrent installer leur camp près de Gabaon et l'attaquèrent. 6 Les habitants de Gabaon envoyèrent dire à Josué, au camp de Guilgal: «N'abandonne pas tes serviteurs, monte vite vers nous pour nous sauver et nous secourir, car tous les rois des Amoréens qui habitent la montagne se sont ligués contre nous.» 7 Josué monta de Guilgal avec tous les hommes de guerre et tous les vaillants hommes. 8 L'Eternel dit à Josué: «N'aie pas peur de ces rois, car je les livre entre tes mains et aucun d'eux ne te résistera.» 9 Josué arriva sur eux par surprise après avoir marché toute la nuit depuis Guilgal. 10 L'Eternel les mit en déroute devant Israël et Israël leur infligea une grande défaite près de Gabaon, les poursuivit sur le chemin qui monte à Beth-Horon et leur porta des coups jusqu'à Azéka et Makkéda. 11 Alors que les Amoréens fuyaient devant Israël et qu'ils se trouvaient sur la descente de Beth-Horon, l'Eternel fit tomber du ciel sur eux d'énormes grêlons jusqu'à Azéka et ils moururent. Ceux qui furent tués par ces grêlons furent plus nombreux que ceux qui moururent sous les coups d'épée des Israélites. 12 Alors Josué parla à l'Eternel, le jour où l'Eternel livra les Amoréens aux Israélites, et il dit devant Israël: «Soleil, arrête-toi sur Gabaon et toi, lune, sur la vallée d'Ajalon!» 13 Le soleil s'arrêta et la lune suspendit sa course jusqu'à ce que la nation se soit vengée de ses ennemis. Cela n'est-il pas écrit dans le livre du Juste? «Le soleil s'arrêta au milieu du ciel et ne s'empressa pas de se coucher, durant presque tout un jour.» 14 Il n'y a pas eu de jour comme celui-là, ni avant ni après, où l'Eternel ait écouté la voix d'un homme, car l'Eternel combattait pour Israël. 15 Josué, et tout Israël avec lui, retourna au camp à Guilgal. 16 Les cinq rois s'enfuirent et se cachèrent dans une grotte à Makkéda. 17 On annonça à Josué: «Les cinq rois se trouvent cachés dans une grotte à Makkéda.» 18 Josué dit: «Roulez de grosses pierres à l'entrée de la grotte et mettez-y des hommes pour les garder. 19 Quant à vous, ne vous arrêtez pas, poursuivez vos ennemis et attaquez-les par-derrière. Ne les laissez pas entrer dans leurs villes, car l'Eternel, votre Dieu, les a livrés entre vos mains.» 20 Après que Josué et les Israélites leur eurent infligé une très grande défaite et les eurent complètement battus, ceux qui purent leur échapper se sauvèrent dans les villes fortifiées. 21 Tout le peuple revint tranquillement au camp vers Josué à Makkéda, sans que personne n'ose dire quoi que ce soit contre les Israélites. 22 Josué dit alors: «Ouvrez l'entrée de la grotte, faites-en sortir ces cinq rois et amenez-les-moi.» 23 C'est ce qu'on fit, et on lui amena les cinq rois qu'on avait fait sortir de la grotte; c'étaient les rois de Jérusalem, d'Hébron, de Jarmuth, de Lakis et d'Eglon. 24 Lorsqu'on eut amené ces rois devant lui, Josué appela tous les hommes d'Israël et dit aux chefs des hommes de guerre qui avaient marché avec lui: «Approchez-vous, mettez votre pied sur le cou de ces rois.» Ils s'approchèrent et mirent le pied sur leur cou. 25 Josué leur dit: «N'ayez pas peur et ne vous laissez pas effrayer, fortifiez-vous et ayez du courage, car c'est ainsi que l'Eternel traitera tous vos ennemis contre lesquels vous combattez.» 26 Après cela, Josué les frappa à mort. Il les pendit à cinq arbres et ils y restèrent pendus jusqu'au soir. 27 Vers le coucher du soleil, Josué ordonna qu'on les descende des arbres. On les jeta dans la grotte où ils s'étaient cachés et l'on en boucha l'entrée avec de grosses pierres qui y sont restées jusqu'à aujourd'hui. 28 Josué s'empara de Makkéda le même jour et la frappa du tranchant de l'épée. Il voua à la destruction le roi, la ville et tous ceux qui s'y trouvaient. Il ne laissa aucun survivant et il traita le roi de Makkéda comme il avait traité le roi de Jéricho. 29 Josué passa avec tout Israël de Makkéda à Libna et attaqua Libna. 30 L'Eternel la livra aussi, avec son roi, entre les mains d'Israël, et il la frappa du tranchant de l'épée, elle et tous ceux qui s'y trouvaient. Il ne laissa aucun survivant et il traita son roi comme il avait traité le roi de Jéricho. 31 Josué passa avec tout Israël de Libna à Lakis. Il installa son camp devant elle et l'attaqua. 32 L'Eternel livra Lakis entre les mains d'Israël, qui la prit le deuxième jour et la frappa du tranchant de l'épée, elle et tous ceux qui s'y trouvaient, comme il avait traité Libna. 33 Alors Horam, le roi de Guézer, monta pour secourir Lakis. Josué les battit, lui et son peuple, sans laisser un seul survivant. 34 Josué passa avec tout Israël de Lakis à Eglon. Ils installèrent leur camp devant elle et l'attaquèrent. 35 Ils s'en emparèrent le même jour et la frappèrent du tranchant de l'épée, elle et tous ceux qui s'y trouvaient. Josué la voua à la destruction le jour même, comme il avait traité Lakis. 36 Josué monta avec tout Israël d'Eglon à Hébron et ils l'attaquèrent. 37 Ils s'en emparèrent et la frappèrent du tranchant de l'épée, elle, son roi, toutes les villes qui en dépendaient et tous ceux qui s'y trouvaient. Josué ne laissa aucun survivant, comme il l'avait fait à Eglon, et il la voua à la destruction avec tous ceux qui s'y trouvaient. 38 Josué se dirigea avec tout Israël sur Debir et l'attaqua. 39 Il s'empara d'elle, de son roi et de toutes les villes qui en dépendaient. Ils les frappèrent du tranchant de l'épée et vouèrent à la destruction tous ceux qui s'y trouvaient, sans laisser un seul survivant. Josué traita Debir et son roi comme il avait traité Hébron et comme il avait traité Libna et son roi. 40 Josué conquit tout le pays, la montagne, le Néguev, la vallée et les coteaux, et il en battit tous les rois. Il ne laissa aucun survivant et il extermina tout ce qui respirait, comme l'avait ordonné l'Eternel, le Dieu d'Israël. 41 Josué les battit de Kadès-Barnéa à Gaza, il conquit toute la région de Gosen jusqu'à Gabaon. 42 Josué s'empara en même temps de tous ces rois et de leur pays, car l'Eternel, le Dieu d'Israël, combattait pour Israël. 43 Puis Josué retourna avec tout Israël au camp à Guilgal.