от Veren1Първата книга[1] написах, о, Теофиле, за всичко, което Иисус вършеше и учеше, откакто започна,2до деня, когато се възнесе[2], след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал,3на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и говореше за Божието царство.4И като се събираше с тях, им поръча да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен.5Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Свети Дух не след много дни.6И така, като се събраха, те Го попитаха, като казаха: Господи, в това ли време ще възстановиш на Израил царството?7Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.8Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.9И като изрече това, докато те гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им.10И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях,11които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.12Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.13И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха – Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.14Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му.15През тези дни Петър стана сред учениците, а имаше събрано множество около сто и двадесет души, и каза:16Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който стана водител на тези, които хванаха Иисус.17Защото той се числеше към нас и получи дял в това служение.18Той придоби нива със заплатата на своята неправда и като падна презглава, се пукна през средата и всичките му черва изтекоха.19И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така че тази нива се нарича на техен език Акелдама, тоест Кръвна нива.20Защото е писано в книгата на Псалмите: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“; и: „Друг нека вземе чина му.“21И така, от тези мъже, които вървяха с нас през цялото време, когато Господ Иисус влизаше и излизаше между нас –22като се започне от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас – един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.23И така, поставиха на средата двама – Йосиф, наречен Варсава, който се наричаше и Юст, и Матия.24И се помолиха, казвайки: Ти, Господи, който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двама си избрал25да вземе дела на това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето си място.26И хвърлиха жребий за тях и жребият падна на Матия, и той беше причислен към единадесетте апостоли.
1Cher Théophile, dans mon premier livre[1], j'ai parlé de tout ce que Jésus a commencé de faire et d'enseigner (Лк 1:1)2jusqu'au jour où il a été enlevé au ciel après avoir donné ses ordres, par le Saint-Esprit, aux apôtres qu'il avait choisis.3Après avoir souffert, il se présenta à eux vivant et leur en donna de nombreuses preuves: pendant 40 jours, il se montra à eux et parla de ce qui concerne le royaume de Dieu.4Alors qu'il se trouvait en leur compagnie, il leur recommanda de ne pas s'éloigner de Jérusalem, mais d'attendre ce que le Père avait promis, «ce que je vous ai annoncé, leur dit-il,5car Jean a baptisé d'eau, mais vous, dans peu de jours, vous serez baptisés du Saint-Esprit.»6Alors que les apôtres étaient réunis, ils lui demandèrent: «Seigneur, est-ce à ce moment-là que tu rétabliras le royaume pour Israël?»7Il leur répondit: «Ce n'est pas à vous de connaître les temps ou les moments que le Père a fixés de sa propre autorité.8Mais vous recevrez une puissance lorsque le Saint-Esprit viendra sur vous, et vous serez mes témoins à Jérusalem, dans toute la Judée, dans la Samarie et jusqu'aux extrémités de la terre.»9Après avoir dit cela, il s'éleva dans les airs pendant qu'ils le regardaient et une nuée le cacha à leurs yeux.10Et comme ils avaient les regards fixés vers le ciel pendant qu'il s'en allait, deux hommes habillés de blanc leur apparurent11et dirent: «Hommes de Galilée, pourquoi restez-vous à regarder le ciel? Ce Jésus qui a été enlevé au ciel du milieu de vous reviendra de la même manière que vous l'avez vu aller au ciel.»12Alors ils retournèrent à Jérusalem, de la colline appelée mont des Oliviers qui est près de Jérusalem, à la distance d'un kilomètre environ.13Quand ils furent arrivés, ils montèrent à l'étage dans la pièce où ils se tenaient d'ordinaire; il y avait là Pierre, Jean, Jacques, André, Philippe, Thomas, Barthélémy, Matthieu, Jacques, fils d'Alphée, Simon le zélote[2] et Jude, fils de Jacques.14Tous persévéraient d'un commun accord dans la prière avec les femmes, avec Marie la mère de Jésus et avec les frères de Jésus.
Matthias désigné à la place de Judas
15A cette époque-là, Pierre se leva au milieu des disciples; le nombre des personnes réunies était d'environ 120. Il dit:16«Mes frères, il fallait que s'accomplisse l'Ecriture[3], ce que le Saint-Esprit avait annoncé d'avance par la bouche de David au sujet de Judas, devenu le guide de ceux qui ont arrêté Jésus.17Il était l'un des nôtres et il avait part au même ministère.18Cet homme a acheté un champ avec le salaire du crime; il y est tombé en avant, s'est éventré et toutes ses entrailles sont sorties.19Tous les habitants de Jérusalem l'ont appris, c'est pourquoi ce champ a été appelé dans leur langue ‘Hakeldama’, c'est-à-dire ‘le champ du sang’.20Or il est écrit dans le livre des Psaumes: Que sa maison devienne déserte et que personne ne l'habite! et: Qu'un autre prenne sa charge![4] (Пс 109:8)21»Il faut donc choisir un homme parmi ceux qui nous ont accompagnés tout le temps où le Seigneur Jésus a vécu avec nous,22depuis le baptême de Jean jusqu'au jour où il a été enlevé du milieu de nous. Il nous sera associé comme témoin de sa résurrection.»23Ils en présentèrent deux: Joseph appelé Barsabbas, surnommé Justus, et Matthias.24Puis ils firent cette prière: «Seigneur, toi qui connais le cœur de tous, désigne lequel de ces deux hommes tu as choisi25pour prendre part à ce ministère et à cette charge d'apôtre que Judas a abandonnés pour aller à la place qui est la sienne.»26Ils tirèrent au sort et le sort tomba sur Matthias, qui fut associé aux onze apôtres.