1 Царе 3 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често. 2 И по онова време, когато Илий лежеше на мястото си – а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда – 3 и Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег, 4 ГОСПОД повика Самуил. И той каза: Ето ме. 5 И той изтича при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. А той каза: Не съм те викал; легни си пак. И той отиде и си легна. 6 А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак. 7 А Самуил още не познаваше ГОСПОДА и още не му се беше откривало слово от ГОСПОДА. 8 И ГОСПОД повика пак, за трети път. И той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че ГОСПОД викаше момчето. 9 И Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И Самуил отиде и си легна на мястото. 10 И ГОСПОД дойде и застана, и повика както предишните пъти: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша. 11 И ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил нещо, от което на всекиго, който го чуе, ще му писнат и двете уши. 12 В онзи ден Аз ще изпълня против Илий всичко, което говорих за дома му – ще започна и ще завърша. 13 Защото му казах, че ще съдя дома му до века за беззаконието, което той знаеше – защото синовете му си навлякоха проклятие, а той не ги възпря. 14 И затова Аз се заклех на дома на Илий, че беззаконието на дома на Илий няма да се умилостиви нито с жертва, нито с принос до века! 15 И Самуил лежа до сутринта, после отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий. 16 Тогава Илий повика Самуил и каза: Самуиле, сине мой. А той каза: Ето ме. 17 И той каза: Какво слово ти говори ГОСПОД? Моля те, не го крий от мен. Така да ти направи Бог и така да прибави, ако скриеш от мен нещо от всичките думи, които ти е говорил! 18 Тогава Самуил му каза всичките думи и не скри нищо от него. И той каза: ГОСПОД е; нека направи, каквото Му се вижда добро. 19 И Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята. 20 И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше утвърден като пророк от ГОСПОДА. 21 И ГОСПОД отново се явяваше в Сило, понеже ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез ГОСПОДНОТО слово.

New International Reader’s Version

от Biblica

The Lordcalls out to Samuel

1 The boy Samuel served the LORD under the direction of Eli. In those days the LORD didn’t give many messages to his people. He didn’t give them many visions. 2 One night Eli was lying down in his usual place. His eyes were becoming so weak he couldn’t see very well. 3 Samuel was lying down in the LORD’s house. That’s where the ark of God was kept. The lamp of God was still burning. 4 The LORD called out to Samuel. Samuel answered, ‘Here I am.’ 5 He ran over to Eli and said, ‘Here I am. You called out to me.’ But Eli said, ‘I didn’t call you. Go back and lie down.’ So he went and lay down. 6 Again the LORD called out, ‘Samuel!’ Samuel got up and went to Eli. He said, ‘Here I am. You called out to me.’ ‘My son’, Eli said, ‘I didn’t call you. Go back and lie down.’ 7 Samuel didn’t know the LORD yet. That’s because the LORD still hadn’t given him a message. 8 The LORD called out for the third time. He said, ‘Samuel!’ Samuel got up and went to Eli. He said, ‘Here I am. You called out to me.’ Then Eli realised that the LORD was calling the boy. 9 So Eli told Samuel, ‘Go and lie down. If someone calls out to you again, say, “Speak, LORD. I’m listening.” ’ So Samuel went and lay down in his place. 10 The LORD came and stood there. He called out, just as he had done the other times. He said, ‘Samuel! Samuel!’ Then Samuel replied, ‘Speak. I’m listening.’ 11 The LORD said to Samuel, ‘Pay attention! I am about to do something terrible in Israel. It will make the ears of everyone who hears about it tingle. 12 At that time I will do everything to Eli and his family that I said I would. I will finish what I have started. 13 I told Eli I would punish his family for ever. He knew his sons were sinning. He knew they were saying bad things about me. In spite of that, he did not stop them. 14 So I made a promise to the family of Eli. I said, “The sins of Eli’s family will never be paid for by bringing sacrifices or offerings.” ’ 15 Samuel lay down until morning. Then he opened the doors of the LORD’s house. He was afraid to tell Eli about the vision he had received. 16 But Eli called out to him. He said, ‘Samuel, my son.’ Samuel answered, ‘Here I am.’ 17 ‘What did the LORD say to you?’ Eli asked. ‘Don’t hide from me anything he told you. If you do, may God punish you greatly.’ 18 So Samuel told him everything. He didn’t hide anything from him. Then Eli said, ‘He is the LORD. Let him do what he thinks is best.’ 19 As Samuel grew up, the LORD was with him. He made everything Samuel said come true. 20 So all the Israelites recognised that Samuel really was a prophet of the LORD. Everyone from Dan all the way to Beersheba knew it. 21 The LORD continued to appear at Shiloh. There he made himself known to Samuel through the messages he gave him.