от Veren1После свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре?2И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана.3Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето.4И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш.5А тя ѝ каза: Всичко, което казваш, ще направя.6И тя слезе на хармана и направи всичко, което ѝ заповяда свекърва ѝ.7И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна.8И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена.9И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата[1] си над слугинята си, защото си сродник!10Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати.11И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град[2] на народа ми знае, че си добродетелна жена.12И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен.13Остани тази нощ; и на сутринта, ако той иска да изпълни към теб дълга на сродник[3], добре, нека го изпълни. Но ако не иска да изпълни към теб дълга на сродник, тогава аз ще изпълня дълга към теб – жив е ГОСПОД! Лежи тук до сутринта.14И тя лежа при краката му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека; а той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.15И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града.16И когато дойде при свекърва си, тя каза: Какво станабукв.: Коя си ти, дъще моя? И тя ѝ разказа всичко, което човекът беше направил за нея.17И каза: Тези шест мери ечемик той ми ги даде, защото ми каза: Да не отидеш с празни ръце при свекърва си.18Тогава тя каза: Чакай, дъще моя, докато узнаеш как ще свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши работата още днес.
1One day Ruth’s mother-in-law Naomi spoke to her. She said, ‘My daughter, I must find a home for you. It should be a place where you will be provided for.2You have been working with the women who work for Boaz. He’s a relative of ours. Tonight he’ll be separating the straw from his barley on the threshing-floor.3So wash yourself. Put on some perfume. And put on your best clothes. Then go down to the threshing-floor. But don’t let Boaz know you are there. Wait until he has finished eating and drinking.4Notice where he lies down. Then go over and uncover his feet. Lie down there. He’ll tell you what to do.’5‘I’ll do everything you say,’ Ruth answered.6So she went down to the threshing-floor. She did everything her mother-in-law had told her to do.7When Boaz had finished eating and drinking, he was in a good mood. He went over to lie down at the far end of the corn pile. Then Ruth approached quietly. She uncovered his feet and lay down there.8In the middle of the night, something surprised Boaz and woke him up. He turned and found a woman lying there at his feet!9‘Who are you?’ he asked. ‘I’m Ruth,’ she said. ‘You are my family protector. So take good care of me by making me your wife.’10‘Dear woman, may the LORD bless you,’ he replied. ‘You are showing even more kindness now than you did earlier. You didn’t run after the younger men, whether they were rich or poor.11Dear woman, don’t be afraid. I’ll do for you everything you ask. All the people of my town know that you are an excellent woman.12It’s true that I’m a relative of yours. But there’s a family protector who is more closely related to you than I am.13So stay here for the night. In the morning if he wants to help you, good. Let him help you. But if he doesn’t want to, then I’ll do it. You can be sure that the LORD lives. And you can be just as sure that I’ll help you. Lie down here until morning.’14So she stayed at his feet until morning. But she got up before anyone could be recognised. Boaz thought, ‘No one must know that a woman came to the threshing-floor.’15He said to Ruth, ‘Bring me the coat you have around you. Hold it out.’ So she did. He poured more than 70 kilograms of barley into it and helped her pick it up. Then he went back to town.16Ruth came to her mother-in-law. Naomi asked, ‘How did it go, my daughter?’ Then Ruth told her everything Boaz had done for her.17She said, ‘He gave me all this barley. He said, “Don’t go back to your mother-in-law with your hands empty.” ’18Naomi said, ‘My daughter, sit down until you find out what happens. The man won’t rest until he settles the whole matter today.’