Лука 24 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка преместен от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея^[1], 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;. 8 И те си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така^[2] и да влезе в Своята слава? 27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания^[3]. 28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 36 И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като каза това, им показа ръцете и краката Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). 43 И взе и яде пред тях. 44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас^[4], че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите^[5]. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;. 46 И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден^[6], 47 и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. 50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 52 И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)

New International Reader’s Version

от Biblica

Jesus rises from the dead

1 It was very early in the morning on the first day of the week. The women took the spices they had prepared. Then they went to the tomb. 2 They found the stone rolled away from it. 3 When they entered the tomb, they did not find the body of the Lord Jesus. 4 They were wondering about this. Suddenly two men in clothes as bright as lightning stood beside them. 5 The women were terrified. They bowed down with their faces to the ground. Then the men said to them, ‘Why do you look for the living among the dead? 6 Jesus is not here! He has risen! Remember how he told you he would rise. It was while he was still with you in Galilee. 7 He said, “The Son of Man must be handed over to sinful people. He must be nailed to a cross. On the third day he will rise from the dead.” ’ 8 Then the women remembered Jesus’ words. 9 They came back from the tomb. They told all these things to the 11 apostles and to all the others. 10 Mary Magdalene, Joanna, Mary the mother of James, and the others with them were the ones who told the apostles. 11 But the apostles did not believe the women. Their words didn’t make any sense to them. 12 But Peter got up and ran to the tomb. He bent over and saw the strips of linen lying by themselves. Then he went away, wondering what had happened.

On the road to Emmaus

13 That same day two of Jesus’ followers were going to a village called Emmaus. It was about 7 miles from Jerusalem. 14 They were talking with each other about everything that had happened. 15 As they talked about those things, Jesus himself came up and walked along with them. 16 But God kept them from recognising him. 17 Jesus asked them, ‘What are you talking about as you walk along?’ They stood still, and their faces were sad. 18 One of them was named Cleopas. He said to Jesus, ‘Are you the only person visiting Jerusalem who doesn’t know? Don’t you know about the things that have happened there in the last few days?’ 19 ‘What things?’ Jesus asked. ‘About Jesus of Nazareth,’ they replied. ‘He was a prophet. He was powerful in what he said and did in the sight of God and all the people. 20 The chief priests and our rulers handed Jesus over to be sentenced to death. They nailed him to a cross. 21 But we had hoped that he was the one who was going to set Israel free. Also, it is the third day since all this happened. 22 Some of our women amazed us too. Early this morning they went to the tomb. 23 But they didn’t find his body. So they came and told us what they had seen. They saw angels, who said Jesus was alive. 24 Then some of our friends went to the tomb. They saw it was empty, just as the women had said. They didn’t see Jesus’ body there.’ 25 Jesus said to them, ‘How foolish you are! How long it takes you to believe all that the prophets said! 26 Didn’t the Messiah have to suffer these things and then receive his glory?’ 27 Jesus explained to them what was said about himself in all the Scriptures. He began with Moses and all the Prophets. 28 They approached the village where they were going. Jesus kept walking as if he were going further. 29 But they tried hard to keep him from leaving. They said, ‘Stay with us. It is nearly evening. The day is almost over.’ So he went in to stay with them. 30 He joined them at the table. Then he took bread and gave thanks. He broke it and began to give it to them. 31 Their eyes were opened, and they recognised him. But then he disappeared from their sight. 32 They said to each other, ‘He explained to us what the Scriptures meant. Weren’t we excited as he talked with us on the road?’ 33 They got up and returned at once to Jerusalem. There they found the 11 disciples and those with them. They were all gathered together. 34 They were saying, ‘It’s true! The Lord has risen! He has appeared to Simon!’ 35 Then the two of them told what had happened to them on the way. They told how they had recognised Jesus when he broke the bread.

Jesus appears to the disciples

36 The disciples were still talking about this when Jesus himself suddenly stood among them. He said, ‘May you have peace!’ 37 They were surprised and terrified. They thought they were seeing a ghost. 38 Jesus said to them, ‘Why are you troubled? Why do you have doubts in your minds? 39 Look at my hands and my feet. It’s really me! Touch me and see. A ghost does not have a body or bones. But you can see that I do.’ 40 After he said that, he showed them his hands and feet. 41 But they still did not believe it. They were amazed and filled with joy. So Jesus asked them, ‘Do you have anything here to eat?’ 42 They gave him a piece of cooked fish. 43 He took it and ate it in front of them. 44 Jesus said to them, ‘This is what I told you while I was still with you. Everything written about me in the Law of Moses, the Prophets and the Psalms must come true.’ 45 Then he opened their minds so they could understand the Scriptures. 46 He told them, ‘This is what is written. The Messiah will suffer. He will rise from the dead on the third day. 47 His followers will preach in his name. They will tell others to turn away from their sins and be forgiven. People from every nation will hear it, beginning at Jerusalem. 48 You have seen these things with your own eyes. 49 I am going to send you what my Father has promised. But for now, stay in the city. Stay there until you have received power from heaven.’

Jesus is taken up into heaven

50 Jesus led his disciples out to the area near Bethany. Then he lifted up his hands and blessed them. 51 While he was blessing them, he left them. He was taken up into heaven. 52 Then they worshipped him. With great joy, they returned to Jerusalem. 53 Every day they went to the temple, praising God.