Лука 23 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат. 2 И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш. 4 И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек^[1]. 5 А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук. 6 А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. 9 И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно. 11 Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. 12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. 13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14 Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвиняватест. 4;; 15 нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 И така, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.) 18 Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава; 19 който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. 20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус. 21 А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смъртст. 4;. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. 24 И Пилат реши да бъде, както искат те, 25 и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им. 26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус. 27 И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си, 29 защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! 31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? 32 А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата. 34 А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си. 38 И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар. 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. 42 И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! 43 А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. 44 И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед, 45 когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. 46 И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. 48 И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея^[2], стояха надалеч и гледаха това. 50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51 който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство, 52 отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. 53 И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. 54 Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея^[3], вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 56 И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Then the whole group got up and led Jesus off to Pilate. 2 They began to bring charges against Jesus. They said, ‘We have found this man misleading our people. He is against paying taxes to Caesar. And he claims to be Messiah, a king.’ 3 So Pilate asked Jesus, ‘Are you the king of the Jews?’ ‘You have said so,’ Jesus replied. 4 Then Pilate spoke to the chief priests and the crowd. He announced, ‘I find no basis for a charge against this man.’ 5 But they kept it up. They said, ‘His teaching stirs up the people all over Judea. He started in Galilee and has come all the way here.’ 6 When Pilate heard this, he asked if the man was from Galilee. 7 He learned that Jesus was from Herod’s area of authority. So Pilate sent Jesus to Herod. At that time Herod was also in Jerusalem. 8 When Herod saw Jesus, he was very pleased. He had been wanting to see Jesus for a long time. He had heard much about him. He hoped to see Jesus perform a sign of some kind. 9 Herod asked him many questions, but Jesus gave him no answer. 10 The chief priests and the teachers of the law were standing there. With loud shouts they brought charges against him. 11 Herod and his soldiers laughed at him and made fun of him. They dressed him in a beautiful robe. Then they sent him back to Pilate. 12 That day Herod and Pilate became friends. Before this time they had been enemies. 13 Pilate called together the chief priests, the rulers and the people. 14 He said to them, ‘You brought me this man. You said he was turning the people against the authorities. I have questioned him in front of you. I have found no basis for your charges against him. 15 Herod hasn’t either. So he sent Jesus back to us. As you can see, Jesus has done nothing that is worthy of death. 16-17 So I will just have him whipped and let him go.’ 18 But the whole crowd shouted, ‘Kill this man! But let Barabbas go!’ 19 Barabbas had been thrown into prison. He had taken part in a struggle in the city against the authorities. He had also committed murder. 20 Pilate wanted to let Jesus go. So he made an appeal to the crowd again. 21 But they kept shouting, ‘Crucify him! Crucify him!’ 22 Pilate spoke to them for the third time. ‘Why?’ he asked. ‘What wrong has this man done? I have found no reason to have him put to death. So I will just have him whipped and let him go.’ 23 But with loud shouts they kept calling for Jesus to be crucified. The people’s shouts prevailed. 24 So Pilate decided to give them what they wanted. 25 He set free the man they asked for. The man had been thrown in prison for murder and for fighting against the authorities. Pilate handed Jesus over to them so they could carry out their plans.

Jesus is nailed to a cross

26 As the soldiers led Jesus away, they took hold of Simon. Simon was from Cyrene. He was on his way in from the country. They put a wooden cross on his shoulders. Then they made him carry it behind Jesus. 27 A large number of people followed Jesus. Some were women whose hearts were filled with sorrow. They cried loudly because of him. 28 Jesus turned and said to them, ‘Daughters of Jerusalem, do not weep for me. Weep for yourselves and for your children. 29 The time will come when you will say, “Blessed are the women who can’t have children! Blessed are those who never gave birth or fed babies!” 30 It is written, ‘ “The people will say to the mountains, ‘Fall on us!’ They’ll say to the hills, ‘Cover us!’ ” (Ос 10:8) 31 People do these things when trees are green. So what will happen when trees are dry?’ 32 Two other men were also led out with Jesus to be killed. Both of them had broken the law. 33 The soldiers brought them to the place called the Skull. There they nailed Jesus to the cross. He hung between the two criminals. One was on his right and one was on his left. 34 Jesus said, ‘Father, forgive them. They don’t know what they are doing.’ The soldiers divided up his clothes by casting lots. 35 The people stood there watching. The rulers even made fun of Jesus. They said, ‘He saved others. Let him save himself if he is God’s Messiah, the Chosen One.’ 36 The soldiers also came up and poked fun at him. They offered him wine vinegar. 37 They said, ‘If you are the king of the Jews, save yourself.’ 38 A written sign had been placed above him. It read, This is the King of the Jews. 39 One of the criminals hanging there made fun of Jesus. He said, ‘Aren’t you the Messiah? Save yourself! Save us!’ 40 But the other criminal scolded him. ‘Don’t you have any respect for God?’ he said. ‘Remember, you are under the same sentence of death. 41 We are being punished fairly. We are getting just what our actions call for. But this man hasn’t done anything wrong.’ 42 Then he said, ‘Jesus, remember me when you come into your kingdom.’ 43 Jesus answered him, ‘What I’m about to tell you is true. Today you will be with me in paradise.’

Jesus dies

44 It was now about noon. Then darkness covered the whole land until three o’clock. 45 The sun had stopped shining. The temple curtain was torn in two. 46 Jesus called out in a loud voice, ‘Father, into your hands I commit my life.’ After he said this, he took his last breath. 47 The Roman commander saw what had happened. He praised God and said, ‘Jesus was surely a man who did what was right.’ 48 The people had gathered to watch this sight. When they saw what happened, they felt very sad. Then they went away. 49 But all those who knew Jesus stood not very far away, watching these things. They included the women who had followed him from Galilee.

Jesus is buried

50 A man named Joseph was a member of the Jewish Council. He was a good and honest man. 51 Joseph had not agreed with what the leaders had decided and done. He was from Arimathea, a town in Judea. He himself was waiting for God’s kingdom. 52 Joseph went to Pilate and asked for Jesus’ body. 53 Joseph took it down and wrapped it in linen cloth. Then he placed it in a tomb cut in the rock. No one had ever been buried there. 54 It was Preparation Day. The Sabbath day was about to begin. 55 The women who had come with Jesus from Galilee followed Joseph. They saw the tomb and how Jesus’ body was placed in it. 56 Then they went home. There they prepared spices and perfumes. But they rested on the Sabbath day in order to obey the Law.