Изход 33 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И ГОСПОД каза на Мойсей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. 2 Ще изпратя пред теб ангел и ще изгоня ханаанците, аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците; 3 и ще ви заведа в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ти – защото си коравовратен народ – да не би да те довърша по пътя. 4 И когато народът чу това лошо известие, плака горчиво; и никой не си сложи украшенията. 5 Защото ГОСПОД беше казал на Мойсей: Кажи на израилевите синове: Вие сте коравовратен народ; за един миг ако бих дошъл помежду ти, бих те довършил. Затова свали си сега украшенията, за да видя какво ще направя с теб. 6 И израилевите синове махнаха украшенията си при планината Хорив. 7 И Мойсей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече шатър за срещане, и всеки, който търсеше ГОСПОДА, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8 И когато Мойсей излизаше към шатъра, целият народ ставаше и стоеше, всеки при входа на шатрата си, и гледаше след Мойсей, докато влезеше в шатъра. 9 И когато Мойсей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и ГОСПОД говореше с Мойсей. 10 И целият народ гледаше облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и целият народ ставаше и се покланяше, всеки при входа на шатрата си. 11 И ГОСПОД говореше на Мойсей лице в лице, както човек говори с приятеля си. И Мойсей се връщаше в стана, а слугата му, младежът Иисус, синът на Навий, не се отдалечаваше от вътрешността на шатъра. 12 И Мойсей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ! – но не си ми изявил кого ще изпратиш с мен. Но пак Ти си ми казал: Теб познавам по име и ти си намерил благоволение пред Мен. 13 И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми, моля Ти се, пътищата Си, за да Те позная и да намеря благоволение пред Теб; и виж, че тази нация е Твой народ. 14 И ГОСПОД каза: Моето присъствие ще върви с теб, и Аз ще ти дам почивка. 15 А Мойсей Му каза: Ако Твоето присъствие не дойде с мен, не ни извеждай оттук, 16 защото как ще се познае сега, че съм намерил благоволение пред Теб, аз и Твоят народ? Нали чрез Твоето идване с нас, така че да бъдем отделени аз и Твоят народ от всеки народ, който е по лицето на земята! 17 И ГОСПОД каза на Мойсей: И това, което си казал, ще направя, защото си намерил благоволение пред Мен и те познавам по име. 18 Тогава Мойсей каза: Моля Те, покажи ми славата Си! 19 А ГОСПОД му каза: Ще направя да мине пред теб всичката Моя благост и ще провъзглася пред теб Името ГОСПОД; и ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. 20 И каза още: Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21 И ГОСПОД каза: Ето място при Мен, ти застани на канарата 22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина. 23 После ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш изотзад, но лицето Ми няма да се види.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Then the LORD said to Moses, ‘Leave this place. You and the people you brought up out of Egypt must leave it. Go up to the land I promised to give to Abraham, Isaac and Jacob. I said to them, “I will give it to your children after you.” 2 I will send an angel ahead of you. I will drive out the Canaanites, Amorites, Hittites, Perizzites, Hivites and Jebusites. 3 Go up to the land that has plenty of milk and honey. But I will not go with you. You are stubborn. I might destroy you on the way.’ 4 When the people heard these painful words, they began to mourn. No one put on any jewellery. 5 The LORD had said to Moses, ‘Tell the Israelites, “You are stubborn. If I went with you even for a moment, I might destroy you. Now take off your jewellery. Then I will decide what to do with you.” ’ 6 So the people took off their jewellery at Mount Horeb.

The tent of meeting

7 Moses used to take a tent and set it up far outside the camp. He called it the ‘tent of meeting.’ Anyone who wanted to ask the LORD a question would go to the tent of meeting outside the camp. 8 When Moses would go out to the tent, everyone would get up and stand at the entrances to their tents. They would watch Moses until he entered the tent. 9 Whenever Moses went into the tent, the pillar of cloud would come down. It would stay at the entrance while the LORD spoke with Moses. 10 The people would see the pillar of cloud standing at the entrance to the tent. Then all of them would stand and worship at the entrances to their tents. 11 The LORD would speak to Moses face to face as one would speak to a friend. Then Moses would return to the camp. But Joshua, his young helper, didn’t leave the tent. Joshua was the son of Nun.

Moses and the glory of the Lord

12 Moses said to the LORD, ‘You have been telling me, “Lead these people.” But you haven’t let me know whom you will send with me. You have said, “I know your name. I know all about you. And I am pleased with you.” 13 If you are pleased with me, teach me more about yourself. Then I can know you. And I can continue to please you. Remember that this nation is your people.’ 14 The LORD replied, ‘I will go with you. And I will give you rest.’ 15 Then Moses said to him, ‘If you don’t go with us, don’t send us up from here. 16 How will anyone know that you are pleased with me and your people? You must go with us. How else will we be different from all the other people on the face of the earth?’ 17 The LORD said to Moses, ‘I will do exactly what you have asked. I am pleased with you. And I know your name. I know all about you.’ 18 Then Moses said, ‘Now show me your glory.’ 19 The LORD said, ‘I will make all my goodness pass in front of you. And I will announce my name, the LORD, in front of you. I will have mercy on whom I have mercy. And I will show love to those I love. 20 But you can’t see my face,’ he said. ‘No one can see me and stay alive.’ 21 The LORD continued, ‘There is a place near me where you can stand on a rock. 22 When my glory passes by, I will put you in an opening in the rock. I will cover you with my hand until I have passed by. 23 Then I will remove my hand. You will see my back. But my face must not be seen.’