от Veren1И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.2И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.3И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.4И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.5А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.6И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?8Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,11критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.14А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.15Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на денясутринта;16а това е казаното чрез пророк Йоил:17„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;18още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.19И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.20Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.21И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“22Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;23Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници[1].24Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.25Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.26Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;27защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.28Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“29Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.30И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,31той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.32Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.33И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.34Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,35докато положа враговете Ти под краката Ти.“36И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте[2], Него Бог е направил и Господ, и Христос.37Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?38А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.39Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.40И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.42И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.43И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.44И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;45и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.46И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,47като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.
1When the day of Pentecost came, all the believers gathered in one place.2Suddenly a sound came from heaven. It was like a strong wind blowing. It filled the whole house where they were sitting.3They saw something that looked like fire in the shape of tongues. The flames separated and came to rest on each of them.4All of them were filled with the Holy Spirit. They began to speak in languages they had not known before. The Spirit gave them the ability to do this.5Godly Jews from every country in the world were staying in Jerusalem.6A crowd came together when they heard the sound. They were bewildered because each of them heard their own language being spoken.7The crowd was really amazed. They asked, ‘Aren’t all these people who are speaking Galileans?8Then why do we each hear them speaking in our own native language?9We are Parthians, Medes and Elamites. We live in Mesopotamia, Judea and Cappadocia. We are from Pontus, Asia,10Phrygia and Pamphylia. Others of us are from Egypt and the parts of Libya near Cyrene. Still others are visitors from Rome.11Some of the visitors are Jews. Others have accepted the Jewish faith. Also, Cretans and Arabs are here. We hear all these people speaking about God’s wonders in our own languages!’12They were amazed and bewildered. They asked one another, ‘What does this mean?’13But some people in the crowd made fun of the believers. ‘They’ve had too much wine!’ they said.
Peter speaks to the crowd
14Then Peter stood up with the 11 apostles. In a loud voice he spoke to the crowd. ‘My fellow Jews,’ he said, ‘let me explain this to you. All of you who live in Jerusalem, listen carefully to what I say.15You think these people are drunk. But they aren’t. It’s only nine o’clock in the morning!16No, here is what the prophet Joel meant.17He said, ‘ “In the last days, God says, I will pour out my Holy Spirit on all people. Your sons and daughters will prophesy. Your young men will see visions. Your old men will have dreams.18In those days, I will pour out my Spirit on my servants. I will pour out my Spirit on both men and women. When I do, they will prophesy.19I will show wonders in the heavens above. I will show signs on the earth below. There will be blood and fire and clouds of smoke.20The sun will become dark. The moon will turn red like blood. This will happen before the coming of the great and glorious day of the Lord.21Everyone who calls on the name of the Lord will be saved.” (Йоил 2:28)22‘Fellow Israelites, listen to this! Jesus of Nazareth was a man who had God’s approval. God did miracles, wonders and signs among you through Jesus. You yourselves know this.23Long ago God planned that Jesus would be handed over to you. With the help of evil people, you put Jesus to death. You nailed him to the cross.24But God raised him from the dead. He set him free from the suffering of death. It wasn’t possible for death to keep its hold on Jesus.25David spoke about him. He said, ‘ “I know that the Lord is always with me. Because he is at my right hand, I will always be secure.26So my heart is glad and joy is on my tongue. My whole body will be full of hope.27You will not leave me in the place of the dead. You will not let your holy one rot away.28You always show me the path that leads to life. You will fill me with joy when I am with you.” (Пс 16:8)29‘Fellow Israelites, you can be sure that King David died. He was buried. His tomb is still here today.30But David was a prophet. He knew that God had made a promise to him. God had promised that he would make someone in David’s family line king after him.31David saw what was coming. So he spoke about the Messiah rising from the dead. He said that the Messiah would not be left in the place of the dead. His body wouldn’t rot in the ground.32God has raised this same Jesus back to life. We are all witnesses of this.33Jesus has been given a place of honour at the right hand of God. He has received the Holy Spirit from the Father. This is what God had promised. It is Jesus who has poured out what you now see and hear.34David did not go up to heaven. But he said, ‘ “The Lord said to my Lord, ‘Sit at my right hand.35I will put your enemies under your control.’ ” (Пс 110:1)36‘So be sure of this, all you people of Israel. You nailed Jesus to the cross. But God has made him both Lord and Messiah.’37When the people heard this, it had a deep effect on them. They said to Peter and the other apostles, ‘Brothers, what should we do?’38Peter replied, ‘All of you must turn away from your sins and be baptised in the name of Jesus Christ. Then your sins will be forgiven. You will receive the gift of the Holy Spirit.39The promise is for you and your children. It is also for all who are far away. It is for all whom the Lord our God will choose.’40Peter said many other things to warn them. He begged them, ‘Save yourselves from these evil people.’41Those who accepted his message were baptised. About 3,000 people joined the believers that day.
The believers share their lives together
42The believers studied what the apostles taught. They shared their lives together. They ate and prayed together.43Everyone was amazed at what God was doing. They were amazed when the apostles performed many wonders and signs.44All the believers were together. They shared everything they had.45They sold property and other things they owned. They gave to anyone who needed something.46Every day they met together in the temple courtyard. They ate meals together in their homes. Their hearts were glad and sincere.47They praised God. They were respected by all the people. Every day the Lord added to their group those who were being saved.