от Veren1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.3Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни[1],6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,7и там благовестваха.8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.9Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен[2],10каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.14Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:15Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;16който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.18И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни[3] и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.20Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.21И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.23И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.28И там останаха доста време с учениците.
1At Iconium, Paul and Barnabas went into the Jewish synagogue as usual. They spoke there with great power. Large numbers of Jews and Greeks became believers.2But the Jews who refused to believe stirred up some of the Gentiles who were there. They turned them against the two men and the new believers.3So Paul and Barnabas spent a lot of time there. They spoke boldly for the Lord. He gave them the ability to do signs and wonders. In this way the Lord showed that they were telling the truth about his grace.4The people of the city did not agree with one another. Some were on the side of the Jews. Others were on the side of the apostles.5Jews and Gentiles alike planned to treat Paul and Barnabas badly. Their leaders agreed. They planned to kill them by throwing stones at them.6But Paul and Barnabas found out about the plan. They escaped to the Lycaonian cities of Lystra and Derbe and to the surrounding area.7There they continued to preach the good news.
Paul preaches in Lystra
8In Lystra there sat a man who couldn’t walk. He hadn’t been able to use his feet since the day he was born.9He listened as Paul spoke. Paul looked right at him. He saw that the man had faith to be healed.10So he called out, ‘Stand up on your feet!’ Then the man jumped up and began to walk.11The crowd saw what Paul had done. They shouted in the Lycaonian language. ‘The gods have come down to us in human form!’ they exclaimed.12They called Barnabas Zeus. Paul was the main speaker. So they called him Hermes.13Just outside the city was the temple of the god Zeus. The priest of Zeus brought bulls and wreaths to the city gates. He and the crowd wanted to offer sacrifices to Paul and Barnabas.14But the apostles Barnabas and Paul heard about this. So they tore their clothes. They rushed out into the crowd. They shouted,15‘Friends, why are you doing this? We are only human, just like you. We are bringing you good news. Turn away from these worthless things. Turn to the living God. He is the one who made the heavens and the earth and the sea. He made everything in them.16In the past, he let all nations go their own way.17But he has given proof of what he is like. He has shown kindness by giving you rain from heaven. He gives you crops in their seasons. He provides you with plenty of food. He fills your hearts with joy.’18Paul and Barnabas told them all these things. But they had trouble keeping the crowd from offering sacrifices to them.19Then some Jews came from Antioch and Iconium. They won the crowd over to their side. They threw stones at Paul. They thought he was dead, so they dragged him out of the city.20The believers gathered around Paul. Then he got up and went back into the city. The next day he and Barnabas left for Derbe.
Paul and Barnabas return to Antioch
21Paul and Barnabas preached the good news in the city of Derbe. They won large numbers of followers. Then they returned to Lystra, Iconium and Antioch.22There they helped the believers gain strength. They told them to remain faithful to what they had been taught. ‘We must go through many hard times to enter God’s kingdom,’ they said.23Paul and Barnabas appointed elders for them in each church. The elders had trusted in the Lord. Paul and Barnabas prayed and fasted. They placed the elders in the Lord’s care.24After going through Pisidia, Paul and Barnabas came into Pamphylia.25They preached the good news in Perga. Then they went down to Attalia.26From Attalia they sailed back to Antioch. In Antioch they had been put in God’s care to preach the good news. They had now completed the work God had given them to do.27When they arrived at Antioch, they gathered the church together. They reported all that God had done through them. They told how he had opened a way for the Gentiles to believe.28And they stayed there a long time with the believers.