Деяния 13 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел. 2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал. 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. 4 И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър. 5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник^[1]. 6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, 7 който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него 10 и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? 11 И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. 12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение. 13 А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим. 14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата^[2] и седнаха. 15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. 16 Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте. 17 Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. 18 И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята. 19 И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство. 20 След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил. 21 После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля^[3].“ 23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус, 24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ. 25 И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката. 26 Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасениест. 46;. 27 Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. 28 И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит. 29 И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите, 33 че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ 34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ 35 Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“ 36 Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля^[4], заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление. 37 А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление. 38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете; 39 и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон. 40 Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците: 41 „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“ 42 Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота. 43 И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. 44 На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово. 45 Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел. 46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово^[5]; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. 47 Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ 48 И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот. 49 И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област. 50 Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област. 51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. 52 А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 In the church at Antioch there were prophets and teachers. Among them were Barnabas, Simeon, and Lucius from Cyrene. Simeon was also called Niger. Another was Manaen. He had been brought up with Herod, the ruler of Galilee. Saul was among them too. 2 While they were worshipping the Lord and fasting, the Holy Spirit spoke. ‘Set apart Barnabas and Saul for me,’ he said. ‘I have appointed them to do special work.’ 3 The prophets and teachers fasted and prayed. They placed their hands on Barnabas and Saul. Then they sent them off.

Events on Cyprus

4 Barnabas and Saul were sent on their way by the Holy Spirit. They went down to Seleucia. From there they sailed to Cyprus. 5 They arrived at Salamis. There they preached God’s word in the Jewish synagogues. John was with them as their helper. 6 They travelled all across the island until they came to Paphos. There they met a Jew named Bar-Jesus. He was an evil magician and a false prophet. 7 He was an attendant of Sergius Paulus, the governor. Paulus was a man of understanding. He sent for Barnabas and Saul. He wanted to hear God’s word. 8 But the evil magician opposed them. He was also known as Elymas, which means Magician. He tried to keep the governor from becoming a believer. 9 Saul was also known as Paul. He was filled with the Holy Spirit. He looked straight at Elymas. He said to him, 10 ‘You are a child of the devil! You are an enemy of everything that is right! You cheat people. You use all kinds of tricks. Won’t you ever stop twisting the right ways of the Lord? 11 Now the Lord’s hand is against you. You are going to go blind. For a while you won’t even be able to see the light of the sun.’ Right away mist and darkness came over him. He tried to feel his way around. He wanted to find someone to lead him by the hand. 12 When the governor saw what had happened, he believed. He was amazed at what Paul was teaching about the Lord.

Paul preaches in Pisidian Antioch

13 From Paphos, Paul and his companions sailed to Perga in Pamphylia. There John Mark left them and returned to Jerusalem. 14 From Perga they went on to Pisidian Antioch. On the Sabbath day they entered the synagogue and sat down. 15 The Law and the Prophets were read aloud. Then the leaders of the synagogue sent word to Paul and his companions. They said, ‘Brothers, do you have any words of instruction for the people? If you do, please speak.’ 16 Paul stood up and motioned with his hand. Then he said, ‘Fellow Israelites, and you Gentiles who worship God, listen to me! 17 The God of Israel chose our people who lived long ago. He blessed them greatly while they were in Egypt. With his mighty power he led them out of that country. 18 He put up with their behaviour for about 40 years in the desert. 19 And he destroyed seven nations in Canaan. Then he gave the land to his people as their rightful share. 20 All this took about 450 years. ‘After this, God gave them judges until the time of Samuel the prophet. 21 Then the people asked for a king. He gave them Saul, son of Kish. Saul was from the tribe of Benjamin. He ruled for 40 years. 22 God removed him and made David their king. Here is God’s witness about him. “David, son of Jesse, is a man dear to my heart,” he said. “David will do everything I want him to do.” 23 ‘From this man’s family line God has brought to Israel the Saviour Jesus. This is what he had promised. 24 Before Jesus came, John preached that we should turn away from our sins and be baptised. He preached this to all Israel. 25 John was coming to the end of his work. “Who do you suppose I am?” he said. “I am not the one you are looking for. But there is someone coming after me. I am not good enough to untie his sandals.” 26 ‘Listen, fellow children of Abraham! Listen, you Gentiles who worship God! This message of salvation has been sent to us. 27 The people of Jerusalem and their rulers did not recognise Jesus. By finding him guilty, they made the prophets’ words come true. These are read every Sabbath day. 28 The people and their rulers had no reason at all for sentencing Jesus to death. But they asked Pilate to let him be killed. 29 They did everything that had been written about Jesus. Then they took him down from the cross. They laid him in a tomb. 30 But God raised him from the dead. 31 For many days he was seen by those who had travelled with him from Galilee to Jerusalem. Now they are telling our people about Jesus. 32 ‘We are telling you the good news. What God promised our people long ago 33 he has done for us, their children. He has raised up Jesus. This is what is written in the second Psalm. It says, ‘ “You are my son. Today I have become your father.” (Пс 2:7) 34 God raised Jesus from the dead. He will never rot in the grave. As God has said, ‘ “Holy and sure blessings were promised to David. I will give them to you.” (Ис 55:3) 35 In another place it also says, ‘ “You will not let your holy one rot away.” (Пс 16:10) 36 ‘David carried out God’s purpose while he lived. Then he died. He was buried with his people. His body rotted away. 37 But the one whom God raised from the dead did not rot away. 38 ‘My friends, here is what I want you to know. I announce to you that your sins can be forgiven because of what Jesus has done. 39 Through him everyone who believes is set free from every sin. Moses’ law could not make you right in God’s eyes. 40 Be careful! Don’t let what the prophets spoke about happen to you. They said, 41 ‘ “Look, you who make fun of the truth! Wonder and die! I am going to do something in your days that you would never believe. You wouldn’t believe it even if someone told you.” ’ (Ав 1:5) 42 Paul and Barnabas started to leave the synagogue. The people invited them to say more about these things on the next Sabbath day. 43 The people were told they could leave the service. Many Jews followed Paul and Barnabas. Many Gentiles who faithfully worshipped the God of the Jews did the same. Paul and Barnabas talked with them. They tried to get them to keep living in God’s grace. 44 On the next Sabbath day, almost the whole city gathered. They gathered to hear the word of the Lord. 45 When the Jews saw the crowds, they became very jealous. They began to disagree with what Paul was saying. They said evil things against him. 46 Then Paul and Barnabas answered them boldly. ‘We had to speak God’s word to you first,’ they said. ‘But you don’t accept it. You don’t think you are good enough for eternal life. So now we are turning to the Gentiles. 47 This is what the Lord has commanded us to do. He said, ‘ “I have made you a light for the Gentiles. You will bring salvation to the whole earth.” ’ (Ис 49:6) 48 When the Gentiles heard this, they were glad. They honoured the word of the Lord. All who were appointed for eternal life believed. 49 The word of the Lord spread through the whole area. 50 But the Jewish leaders stirred up the important women who worshipped God. They also stirred up the men who were leaders in the city. The Jewish leaders tried to get the women and men to attack Paul and Barnabas. They threw Paul and Barnabas out of that area. 51 Paul and Barnabas shook the dust off their feet. This was a warning to the people who had opposed them. Then Paul and Barnabas went on to Iconium. 52 The believers were filled with joy and with the Holy Spirit.