Йов 41 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже? 2 Можеш ли да сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука? 3 Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи? 4 Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века? 5 Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си? 6 Съдружниците ти ще се пазарят ли заили: ще се гощават ли с него? Ще го разделят ли между търговците? 7 Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия? 8 Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй! 9 Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му? 10 Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен? 11 Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое. 12 Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство. 13 Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе? 14 Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас. 15 Наредените му люспибукв.: Редовете от щитове са неговата гордост, прилепени като запечатани; 16 едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза. 17 Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят. 18 Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото. 19 От устата му излизат факли, изскачат огнени искри. 20 От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел. 21 Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък. 22 В шията му обитава сила и ужас танцува пред него. 23 Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат. 24 Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък. 25 От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх. 26 Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня. 27 Той счита желязото за слама, и бронза – за гнило дърво. 28 Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него. 29 Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието. 30 Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята. 31 Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло. 32 Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели. 33 На земята няма никой като него, направен да няма страх. 34 Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

1 Siehe, jede Hoffnung wird an ihm zuschanden; schon wenn einer ihn sieht, stürzt er zu Boden. 2 Niemand ist so kühn, dass er ihn zu reizen wagt. – Wer ist denn, der vor mir bestehen könnte? 3 Wer kann mir entgegentreten und ich lasse ihn unversehrt? Alles unter dem Himmel ist mein! 4 Ich will nicht schweigen von seinen Gliedern, wie groß, wie mächtig und wohlgeschaffen er ist. 5 Wer kann ihm den Panzer ausziehen, und wer darf es wagen, ihm zwischen die Zähne zu greifen? 6 Wer kann die Tore seines Rachens auftun? Um seine Zähne herum herrscht Schrecken. 7 Sein Rücken ist eine Reihe von Schilden, wie mit festem Siegel verschlossen. 8 Einer reiht sich an den andern, dass nicht ein Lufthauch hindurchgeht. 9 Es haftet einer am andern, sie schließen sich zusammen und lassen sich nicht trennen. 10 Sein Niesen lässt Licht aufleuchten; seine Augen sind wie die Wimpern der Morgenröte. 11 Aus seinem Rachen fahren Fackeln, und feurige Funken schießen heraus. 12 Aus seinen Nüstern fährt Rauch wie von einem siedenden Kessel und Binsenfeuer. 13 Sein Odem ist wie lichte Lohe, und aus seinem Rachen schlagen Flammen. 14 Auf seinem Nacken nächtigt die Stärke, und vor ihm her tanzt die Angst. 15 Die Wampen seines Fleisches haften an ihm, fest angegossen, ohne sich zu bewegen. 16 Sein Herz ist so hart wie ein Stein und so fest wie der untere Mühlstein. 17 Wenn er sich erhebt, so entsetzen sich die Starken, und wenn er hervorbricht, weichen sie zurück. 18 Trifft man ihn mit dem Schwert, so richtet es nichts aus, auch nicht Spieß, Geschoss und Speer. 19 Er achtet Eisen wie Stroh und Erz wie faules Holz. 20 Kein Pfeil wird ihn verjagen; die Schleudersteine sind ihm wie Spreu. 21 Die Keule achtet er wie Stoppeln; er spottet der bebenden Lanze. 22 Unter seinem Bauch sind scharfe Spitzen; er fährt wie ein Dreschschlitten über den Schlamm. 23 Er macht, dass die Tiefe brodelt wie ein Topf, und rührt das Meer um, wie man Salbe mischt. 24 Er lässt hinter sich eine leuchtende Bahn; man denkt, die Flut sei Silberhaar. 25 Auf Erden ist nicht seinesgleichen; er ist ein Geschöpf ohne Furcht. 26 Er sieht allem ins Auge, was hoch ist; er ist König über alle Stolzen.