Псалм 90

Верен

от Veren

1 Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. 

2 Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. 

3 Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! 

4 Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. 

5 Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. 

6 Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, 

7 защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. 

8 Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 

9 Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. 

10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. 

11 Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? 

12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 

13 Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си! 

14 Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни. 

15 Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло. 

16 Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им. 

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце! 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 90

Louis Segond 1910

1 Prière de Moïse, homme de Dieu. Seigneur! tu as été pour nous un refuge, De génération en génération. 

2 Avant que les montagnes fussent nées, Et que tu eussent créé la terre et le monde, D'éternité en éternité tu es Dieu. 

3 Tu fais rentrer les hommes dans la poussière, Et tu dis: Fils de l'homme, retournez! 

4 Car mille ans sont, à tes yeux, Comme le jour d'hier, quand il n'est plus, Et comme une veille de la nuit. 

5 Tu les emportes, semblables à un songe, Qui, le matin, passe comme l'herbe: 

6 Elle fleurit le matin, et elle passe, On la coupe le soir, et elle sèche. 

7 Nous sommes consumés par ta colère, Et ta fureur nous épouvante. 

8 Tu mets devant toi nos iniquités, Et à la lumière de ta face nos fautes cachées. 

9 Tous nos jours disparaissent par ton courroux; Nous voyons nos années s'évanouir comme un son. 

10 Les jours de nos années s'élèvent à soixante-dix ans, Et, pour les plus robustes, à quatre-vingts ans; Et l'orgueil qu'ils en tirent n'est que peine et misère, Car il passe vite, et nous nous envolons. 

11 Qui prend garde à la force de ta colère, Et à ton courroux, selon la crainte qui t'est due? 

12 Enseigne-nous à bien compter nos jours, Afin que nous appliquions notre coeur à la sagesse. 

13 Reviens, Éternel! Jusques à quand?... Aie pitié de tes serviteurs! 

14 Rassasie-nous chaque matin de ta bonté, Et nous serons toute notre vie dans la joie et l'allégresse. 

15 Réjouis-nous autant de jours que tu nous as humiliés, Autant d'années que nous avons vu le malheur. 

16 Que ton oeuvre se manifeste à tes serviteurs, Et ta gloire sur leurs enfants! 

17 Que la grâce de l'Éternel, notre Dieu, soit sur nous! Affermis l'ouvrage de nos mains, Oui, affermis l'ouvrage de nos mains! 

Public Domain