Псалм 78

Верен

от Veren

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 

3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 

4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 

5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 

6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 

7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 

8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 

9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 

11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 

12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 

13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 

14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 

15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 

16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 

17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 

18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 

19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 

21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 

22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 

23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 

24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб. 

25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 

26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 

27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 

28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 

29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 

30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 

31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 

32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 

33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 

34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 

35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 

36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 

37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 

38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 

39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 

40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 

41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 

42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 

43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 

44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 

45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 

46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 

47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 

48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 

49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 

50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 

51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 

52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 

53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 

54 Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. 

55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 

56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 

58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 

59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 

60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 

61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 

62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 

63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 

64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 

66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 

67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 

68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 

69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 

71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 

72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 78

Louis Segond 1910

1 Cantique d'Asaph. Mon peuple, écoute mes instructions! Prêtez l'oreille aux paroles de ma bouche! 

2 J'ouvre la bouche par des sentences, Je publie la sagesse des temps anciens. 

3 Ce que nous avons entendu, ce que nous savons, Ce que nos pères nous ont raconté, 

4 Nous ne le cacherons point à leurs enfants; Nous dirons à la génération future les louanges de l'Éternel, Et sa puissance, et les prodiges qu'il a opérés. 

5 Il a établi un témoignage en Jacob, Il a mis une loi en Israël, Et il a ordonné à nos pères de l'enseigner à leurs enfants, 

6 Pour qu'elle fût connue de la génération future, Des enfants qui naîtraient, Et que, devenus grands, ils en parlassent à leurs enfants, 

7 Afin qu'ils missent en Dieu leur confiance, Qu'ils n'oubliassent pas les oeuvres de Dieu, Et qu'ils observassent ses commandements, 

8 Afin qu'ils ne fussent pas, comme leurs pères, Une race indocile et rebelle, Une race dont le coeur n'était pas ferme, Et dont l'esprit n'était pas fidèle à Dieu. 

9 Les fils d'Éphraïm, armés et tirant de l'arc, Tournèrent le dos le jour du combat. 

10 Ils ne gardèrent point l'alliance de Dieu, Et ils refusèrent de marcher selon sa loi. 

11 Ils mirent en oubli ses oeuvres, Ses merveilles qu'il leur avait fait voir. 

12 Devant leurs pères il avait fait des prodiges, Au pays d'Égypte, dans les campagnes de Tsoan. 

13 Il fendit la mer et leur ouvrit un passage, Il fit dresser les eaux comme une muraille. 

14 Il les conduisit le jour par la nuée, Et toute la nuit par un feu éclatant. 

15 Il fendit des rochers dans le désert, Et il donna à boire comme des flots abondants; 

16 Du rocher il fit jaillir des sources, Et couler des eaux comme des fleuves. 

17 Mais ils continuèrent à pécher contre lui, A se révolter contre le Très Haut dans le désert. 

18 Ils tentèrent Dieu dans leur coeur, En demandant de la nourriture selon leur désir. 

19 Ils parlèrent contre Dieu, Ils dirent: Dieu pourrait-il Dresser une table dans le désert? 

20 Voici, il a frappé le rocher, et des eaux ont coulé, Et des torrents se sont répandus; Pourra-t-il aussi donner du pain, Ou fournir de la viande à son peuple? 

21 L'Éternel entendit, et il fut irrité; Un feu s'alluma contre Jacob, Et la colère s'éleva contre Israël, 

22 Parce qu'ils ne crurent pas en Dieu, Parce qu'ils n'eurent pas confiance dans son secours. 

23 Il commanda aux nuages d'en haut, Et il ouvrit les portes des cieux; 

24 Il fit pleuvoir sur eux la manne pour nourriture, Il leur donna le blé du ciel. 

25 Ils mangèrent tous le pain des grands, Il leur envoya de la nourriture à satiété. 

26 Il fit souffler dans les cieux le vent d'orient, Et il amena par sa puissance le vent du midi; 

27 Il fit pleuvoir sur eux la viande comme de la poussière, Et comme le sable des mers les oiseaux ailés; 

28 Il les fit tomber au milieu de leur camp, Tout autour de leurs demeures. 

29 Ils mangèrent et se rassasièrent abondamment: Dieu leur donna ce qu'ils avaient désiré. 

30 Ils n'avaient pas satisfait leur désir, Ils avaient encore leur nourriture dans la bouche, 

31 Lorsque la colère de Dieu s'éleva contre eux; Il frappa de mort les plus vigoureux, Il abattit les jeunes hommes d'Israël. 

32 Malgré tout cela, ils continuèrent à pécher, Et ne crurent point à ses prodiges. 

33 Il consuma leurs jours par la vanité, Et leurs années par une fin soudaine. 

34 Quand il les frappait de mort, ils le cherchaient, Ils revenaient et se tournaient vers Dieu; 

35 Ils se souvenaient que Dieu était leur rocher, Que le Dieu Très Haut était leur libérateur. 

36 Mais ils le trompaient de la bouche, Et ils lui mentaient de la langue; 

37 Leur coeur n'était pas ferme envers lui, Et ils n'étaient pas fidèles à son alliance. 

38 Toutefois, dans sa miséricorde, il pardonne l'iniquité et ne détruit pas; Il retient souvent sa colère et ne se livre pas à toute sa fureur. 

39 Il se souvint qu'ils n'étaient que chair, Un souffle qui s'en va et ne revient pas. 

40 Que de fois ils se révoltèrent contre lui dans le désert! Que de fois ils l'irritèrent dans la solitude! 

41 Ils ne cessèrent de tenter Dieu, Et de provoquer le Saint d'Israël. 

42 Ils ne se souvinrent pas de sa puissance, Du jour où il les délivra de l'ennemi, 

43 Des miracles qu'il accomplit en Égypte, Et de ses prodiges dans les campagnes de Tsoan. 

44 Il changea leurs fleuves en sang, Et ils ne purent en boire les eaux. 

45 Il envoya contre eux des mouches venimeuses qui les dévorèrent, Et des grenouilles qui les détruisirent. 

46 Il livra leurs récoltes aux sauterelles, Le produit de leur travail aux sauterelles. 

47 Il fit périr leurs vignes par la grêle, Et leurs sycomores par la gelée. 

48 Il abandonna leur bétail à la grêle, Et leurs troupeaux au feu du ciel. 

49 Il lança contre eux son ardente colère, La fureur, la rage et la détresse, Une troupe de messagers de malheur. 

50 Il donna libre cours à sa colère, Il ne sauva pas leur âme de la mort, Il livra leur vie à la mortalité; 

51 Il frappa tous les premiers-nés en Égypte, Les prémices de la force sous les tentes de Cham. 

52 Il fit partir son peuple comme des brebis, Il les conduisit comme un troupeau dans le désert. 

53 Il les dirigea sûrement, pour qu'ils fussent sans crainte, Et la mer couvrit leurs ennemis. 

54 Il les amena vers sa frontière sainte, Vers cette montagne que sa droite a acquise. 

55 Il chassa devant eux les nations, Leur distribua le pays en héritage, Et fit habiter dans leurs tentes les tribus d'Israël. 

56 Mais ils tentèrent le Dieu Très Haut et se révoltèrent contre lui, Et ils n'observèrent point ses ordonnances. 

57 Ils s'éloignèrent et furent infidèles, comme leurs pères, Ils tournèrent, comme un arc trompeur. 

58 Ils l'irritèrent par leurs hauts lieux, Et ils excitèrent sa jalousie par leurs idoles. 

59 Dieu entendit, et il fut irrité; Il repoussa fortement Israël. 

60 Il abandonna la demeure de Silo, La tente où il habitait parmi les hommes; 

61 Il livra sa gloire à la captivité, Et sa majesté entre les mains de l'ennemi. 

62 Il mit son peuple à la merci du glaive, Et il s'indigna contre son héritage. 

63 Le feu dévora ses jeunes hommes, Et ses vierges ne furent pas célébrées; 

64 Ses sacrificateurs tombèrent par l'épée, Et ses veuves ne pleurèrent pas. 

65 Le Seigneur s'éveilla comme celui qui a dormi, Comme un héros qu'a subjugué le vin. 

66 Il frappa ses adversaires en fuite, Il les couvrit d'un opprobre éternel. 

67 Cependant il rejeta la tente de Joseph, Et il ne choisit point la tribu d'Éphraïm; 

68 Il préféra la tribu de Juda, La montagne de Sion qu'il aimait. 

69 Et il bâtit son sanctuaire comme les lieux élevés, Comme la terre qu'il a fondée pour toujours. 

70 Il choisit David, son serviteur, Et il le tira des bergeries; 

71 Il le prit derrière les brebis qui allaitent, Pour lui faire paître Jacob, son peuple, Et Israël, son héritage. 

72 Et David les dirigea avec un coeur intègre, Et les conduisit avec des mains intelligentes. 

Public Domain