Псалм 71 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 На Теб, ГОСПОДИ, се уповавам, нека не се посрамя до века! 2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; приклони към мен ухото Си и ме спаси. 3 Бъди ми канара за жилище, където мога винаги да идвам. Ти си заповядал моето спасение, защото Ти си скалата ми и крепостта ми. 4 Избави ме, Боже мой, от ръката на безбожния, от ръката на неправедния и насилника. 5 Защото Ти си моята надежда, Господи, БОЖЕ, упованието ми от младостта ми. 6 На Теб се облегнах от раждането си, откакто Ти ме извади от утробата на майка ми; възхвалата ми е винаги за Теб. 7 Станал съм чудовищен^[1] за мнозина, но Ти си моето здраво убежище. 8 Устата ми е пълна с Твоята възхвала и с Твоята слава – цял ден. 9 Не ме отхвърляй във времето на старостта, не ме оставяй, когато силата ми чезне. 10 Защото враговете ми говорят против мен и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си. 11 Казват: Бог го е оставил, гонете го и хванете, защото няма кой да го избави. 12 Боже, не се отдалечавай от мен! Боже мой, побързай да ми помогнеш! 13 Нека се посрамят и довършат противниците на душата ми; нека се покрият с укор и позор онези, които търсят злото ми. 14 Но аз ще се надявам постоянно и ще умножавам цялата Твоя хвала. 15 Устата ми ще разказва Твоята правда и цял ден – Твоето спасение, защото не зная техния брой. 16 Ще дойда с мощните дела на Господ БОГ; ще споменавам Твоята правда, само Твоята. 17 Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела. 18 И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти – на всички, които ще дойдат. 19 И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела – Боже, кой е като Теб? 20 Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята. 21 Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш. 22 И аз ще Те славословя с арфа – Твоята вярност, Боже мой. На Теб, Свети Израилев, ще пея псалми с арфа. 23 Ще ликуват устните ми, когато Ти пея псалми, и душата ми, която си изкупил. 24 И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.

Louis Segond 1910

1 Éternel! je cherche en toi mon refuge: Que jamais je ne sois confondu! 2 Dans ta justice, sauve-moi et délivre-moi! Incline vers moi ton oreille, et secours-moi! 3 Sois pour moi un rocher qui me serve d'asile, Où je puisse toujours me retirer! Tu as résolu de me sauver, Car tu es mon rocher et ma forteresse. 4 Mon Dieu, délivre-moi de la main du méchant, De la main de l'homme inique et violent! 5 Car tu es mon espérance, Seigneur Éternel! En toi je me confie dès ma jeunesse. 6 Dès le ventre de ma mère je m'appuie sur toi; C'est toi qui m'as fait sortir du sein maternel; tu es sans cesse l'objet de mes louanges. 7 Je suis pour plusieurs comme un prodige, Et toi, tu es mon puissant refuge. 8 Que ma bouche soit remplie de tes louanges, Que chaque jour elle te glorifie! 9 Ne me rejette pas au temps de la vieillesse; Quand mes forces s'en vont, ne m'abandonne pas! 10 Car mes ennemis parlent de moi, Et ceux qui guettent ma vie se consultent entre eux, 11 Disant: Dieu l'abandonne; Poursuivez, saisissez-le; il n'y a personne pour le délivrer. 12 O Dieu, ne t'éloigne pas de moi! Mon Dieu, viens en hâte à mon secours! 13 Qu'ils soient confus, anéantis, ceux qui en veulent à ma vie! Qu'ils soient couverts de honte et d'opprobre, ceux qui cherchent ma perte! 14 Et moi, j'espérerai toujours, Je te louerai de plus en plus. 15 Ma bouche publiera ta justice, ton salut, chaque jour, Car j'ignore quelles en sont les bornes. 16 Je dirai tes oeuvres puissantes, Seigneur Éternel! Je rappellerai ta justice, la tienne seule. 17 O Dieu! tu m'as instruit dès ma jeunesse, Et jusqu'à présent j'annonce tes merveilles. 18 Ne m'abandonne pas, ô Dieu! même dans la blanche vieillesse, Afin que j'annonce ta force à la génération présente, Ta puissance à la génération future! 19 Ta justice, ô Dieu! atteint jusqu'au ciel; Tu as accompli de grandes choses: ô Dieu! qui est semblable à toi? 20 Tu nous as fait éprouver bien des détresses et des malheurs; Mais tu nous redonneras la vie, Tu nous feras remonter des abîmes de la terre. 21 Relève ma grandeur, Console-moi de nouveau! 22 Et je te louerai au son du luth, je chanterai ta fidélité, mon Dieu, Je te célébrerai avec la harpe, Saint d'Israël! 23 En te célébrant, j'aurai la joie sur les lèvres, La joie dans mon âme que tu as délivrée; 24 Ma langue chaque jour publiera ta justice, Car ceux qui cherchent ma perte sont honteux et confus.