Псалм 62

Верен

от Veren

1 За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми. 

2 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя. 

3 Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда? 

4 Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.) 

5 Душо моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него е очакването ми. 

6 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост – няма да се поклатяст. 2;! 

7 В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога. 

8 Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.) 

9 Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже – лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх. 

10 Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него. 

11 Веднъж говори Бог, и два пъти чух това – че силата е Божия. 

12 И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 62

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. D'après Jeduthun. Psaume de David. 

2 Oui, c'est en Dieu que mon âme se confie; De lui vient mon salut. 

3 Oui, c'est lui qui est mon rocher et mon salut; Ma haute retraite: je ne chancellerai guère. 

4 Jusqu'à quand vous jetterez-vous sur un homme, Chercherez-vous tous à l'abattre, Comme une muraille qui penche, Comme une clôture qu'on renverse? 

5 Ils conspirent pour le précipiter de son poste élevé; Ils prennent plaisir au mensonge; Ils bénissent de leur bouche, Et ils maudissent dans leur coeur. -Pause. 

6 Oui, mon âme, confie-toi en Dieu! Car de lui vient mon espérance. 

7 Oui, c'est lui qui est mon rocher et mon salut; Ma haute retraite: je ne chancellerai pas. 

8 Sur Dieu reposent mon salut et ma gloire; Le rocher de ma force, mon refuge, est en Dieu. 

9 En tout temps, peuples, confiez-vous en lui, Répandez vos coeurs en sa présence! Dieu est notre refuge, -Pause. 

10 Oui, vanité, les fils de l'homme! Mensonge, les fils de l'homme! Dans une balance ils monteraient Tous ensemble, plus légers qu'un souffle. 

11 Ne vous confiez pas dans la violence, Et ne mettez pas un vain espoir dans la rapine; Quand les richesses s'accroissent, N'y attachez pas votre coeur. 

12 Dieu a parlé une fois; Deux fois j'ai entendu ceci: C'est que la force est à Dieu. 

13 A toi aussi, Seigneur! la bonté; Car tu rends à chacun selon ses oeuvres. 

Public Domain