Псалм 105 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му, известявайте сред народите делата Му! 2 Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела! 3 Хвалете се с Неговото свято Име, нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! 4 Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила, търсете лицето Му винаги! 5 Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му, 6 ти, потомство на слугата Му Авраам^[1], вие, синове на Яков, Негови избрани^[2]! 7 Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. 8 Той помни вечно завета Си, словото, което е заповядал за хиляда поколения, 9 завета, който е сключил с Авраам, и клетвата Си към Исаак, 10 завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет, 11 като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. 12 Когато бяха малобройни, само малко и странници в нея, 13 когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ, 14 Той не остави никого да ги угнетява и съди царе заради тях. 15 И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! 16 После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба. 17 Изпрати пред тях човек – Йосиф беше продаден за роб. 18 Стиснаха краката му в окови, душата му – в желязо. 19 До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше. 20 Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода. 21 Направи го господар над дома си и управител над целия си имот, 22 за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост. 23 И Израил дойде в Египет и Яков стана пришълец в земята на Хам. 24 И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му. 25 Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му. 26 Изпрати слугата Си Мойсей, също и Аарон, когото избра. 27 Те извършиха знаменията Му сред тях и чудесата Му в земята на Хам. 28 Той изпрати тъмнина и помрачи и те не упорстваха против думите Му. 29 Превърна водите им в кръв и изби рибите им. 30 Земята им гъмжеше от жаби дори и в покоите на царете им. 31 Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели. 32 Даде им град вместо дъжд и пламтящ огън в земята им. 33 Порази и лозята им, и смокините им и изпочупи дърветата в пределите им. 34 Той каза и дойдоха скакалци – малки скакалци безчет – 35 и изпоядоха всичките посеви в страната им и изпоядоха плода на земята им. 36 Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост. 37 После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше. 38 Египет се радваше, когато излязоха, защото страхът от тях ги беше нападнал. 39 Той разпростря облак за покривало и огън, за да свети през нощта. 40 Те поискаха и Той докара пъдпъдъци, и ги насити с небесен хляб. 41 Отвори канарата и бликна вода, потече в безводните места като река. 42 Защото Той си спомни святото Си слово към слугата Си Авраам 43 и изведе народа Си с веселие, избраните Си^[3] – с радост. 44 Даде им земите на езичниците и те наследиха труда на народите, 45 за да пазят Неговите наредби и да съблюдават Неговите закони. Алилуя!

Louis Segond 1910

1 Louez l'Éternel, invoquez son nom! Faites connaître parmi les peuples ses hauts faits! 2 Chantez, chantez en son honneur! Parlez de toutes ses merveilles! 3 Glorifiez-vous de son saint nom! Que le coeur de ceux qui cherchent l'Éternel se réjouisse! 4 Ayez recours à l'Éternel et à son appui, Cherchez continuellement sa face! 5 Souvenez-vous des prodiges qu'il a faits, De ses miracles et des jugements de sa bouche, 6 Postérité d'Abraham, son serviteur, Enfants de Jacob, ses élus! 7 L'Éternel est notre Dieu; Ses jugements s'exercent sur toute la terre. 8 Il se rappelle à toujours son alliance, Ses promesses pour mille générations, 9 L'alliance qu'il a traitée avec Abraham, Et le serment qu'il a fait à Isaac; 10 Il l'a érigée pour Jacob en loi, Pour Israël en alliance éternelle, 11 Disant: Je te donnerai le pays de Canaan Comme héritage qui vous est échu. 12 Ils étaient alors peu nombreux, Très peu nombreux, et étrangers dans le pays, 13 Et ils allaient d'une nation à l'autre Et d'un royaume vers un autre peuple; 14 Mais il ne permit à personne de les opprimer, Et il châtia des rois à cause d'eux: 15 Ne touchez pas à mes oints, Et ne faites pas de mal à mes prophètes! 16 Il appela sur le pays la famine, Il coupa tout moyen de subsistance. 17 Il envoya devant eux un homme: Joseph fut vendu comme esclave. 18 On serra ses pieds dans des liens, On le mit aux fers, 19 Jusqu'au temps où arriva ce qu'il avait annoncé, Et où la parole de l'Éternel l'éprouva. 20 Le roi fit ôter ses liens, Le dominateur des peuples le délivra. 21 Il l'établit seigneur sur sa maison, Et gouverneur de tous ses biens, 22 Afin qu'il pût à son gré enchaîner ses princes, Et qu'il enseignât la sagesse à ses anciens. 23 Alors Israël vint en Égypte, Et Jacob séjourna dans le pays de Cham. 24 Il rendit son peuple très fécond, Et plus puissant que ses adversaires. 25 Il changea leur coeur, au point qu'ils haïrent son peuple Et qu'ils traitèrent ses serviteurs avec perfidie. 26 Il envoya Moïse, son serviteur, Et Aaron, qu'il avait choisi. 27 Ils accomplirent par son pouvoir des prodiges au milieu d'eux, Ils firent des miracles dans le pays de Cham. 28 Il envoya des ténèbres et amena l'obscurité, Et ils ne furent pas rebelles à sa parole. 29 Il changea leurs eaux en sang, Et fit périr leurs poissons. 30 Le pays fourmilla de grenouilles, Jusque dans les chambres de leurs rois. 31 Il dit, et parurent les mouches venimeuses, Les poux sur tout leur territoire. 32 Il leur donna pour pluie de la grêle, Des flammes de feu dans leur pays. 33 Il frappa leurs vignes et leurs figuiers, Et brisa les arbres de leur contrée. 34 Il dit, et parurent les sauterelles, Des sauterelles sans nombre, 35 Qui dévorèrent toute l'herbe du pays, Qui dévorèrent les fruits de leurs champs. 36 Il frappa tous les premiers-nés dans leur pays, Toutes les prémices de leur force. 37 Il fit sortir son peuple avec de l'argent et de l'or, Et nul ne chancela parmi ses tribus. 38 Les Égyptiens se réjouirent de leur départ, Car la terreur qu'ils avaient d'eux les saisissait. 39 Il étendit la nuée pour les couvrir, Et le feu pour éclairer la nuit. 40 A leur demande, il fit venir des cailles, Et il les rassasia du pain du ciel. 41 Il ouvrit le rocher, et des eaux coulèrent; Elles se répandirent comme un fleuve dans les lieux arides. 42 Car il se souvint de sa parole sainte, Et d'Abraham, son serviteur. 43 Il fit sortir son peuple dans l'allégresse, Ses élus au milieu des cris de joie. 44 Il leur donna les terres des nations, Et ils possédèrent le fruit du travail des peuples, 45 Afin qu'ils gardassent ses ordonnances, Et qu'ils observassent ses lois. Louez l'Éternel!