Псалм 104 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Благославяй ГОСПОДА, душо моя^[1]! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък. 2 Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, 3 който гради превъзвишените Си заселища във водите^[2], който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра, 4 който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън. 5 Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините. 7 При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг. 8 Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях. 9 Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята. 10 Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините. 11 Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си. 12 При тях обитават небесните птици и пеят между клоните. 13 Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти. 14 Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева^[3] – за служба на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека. 16 Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил, 17 където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите. 18 Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки. 19 Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си. 20 Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове. 21 Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога. 22 Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си. 23 Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта. 24 ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи. 26 Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него. 27 Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ. 28 Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро. 29 Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш Духа^[4] Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята. 31 Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си! 32 Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам. 34 Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА! 35 Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя^[5]! Алилуя!

Louis Segond 1910

1 Mon âme, bénis l'Éternel! Éternel, mon Dieu, tu es infiniment grand! Tu es revêtu d'éclat et de magnificence! 2 Il s'enveloppe de lumière comme d'un manteau; Il étend les cieux comme un pavillon. 3 Il forme avec les eaux le faîte de sa demeure; Il prend les nuées pour son char, Il s'avance sur les ailes du vent. 4 Il fait des vents ses messagers, Des flammes de feu ses serviteurs. 5 Il a établi la terre sur ses fondements, Elle ne sera jamais ébranlée. 6 Tu l'avais couverte de l'abîme comme d'un vêtement, Les eaux s'arrêtaient sur les montagnes; 7 Elles ont fui devant ta menace, Elles se sont précipitées à la voix de ton tonnerre. 8 Des montagnes se sont élevées, des vallées se sont abaissées, Au lieu que tu leur avais fixé. 9 Tu as posé une limite que les eaux ne doivent point franchir, Afin qu'elles ne reviennent plus couvrir la terre. 10 Il conduit les sources dans des torrents Qui coulent entre les montagnes. 11 Elles abreuvent tous les animaux des champs; Les ânes sauvages y étanchent leur soif. 12 Les oiseaux du ciel habitent sur leurs bords, Et font résonner leur voix parmi les rameaux. 13 De sa haute demeure, il arrose les montagnes; La terre est rassasiée du fruit de tes oeuvres. 14 Il fait germer l'herbe pour le bétail, Et les plantes pour les besoins de l'homme, Afin que la terre produise de la nourriture, 15 Le vin qui réjouit le coeur de l'homme, Et fait plus que l'huile resplendir son visage, Et le pain qui soutient le coeur de l'homme. 16 Les arbres de l'Éternel se rassasient, Les cèdres du Liban, qu'il a plantés. 17 C'est là que les oiseaux font leurs nids; La cigogne a sa demeure dans les cyprès, 18 Les montagnes élevées sont pour les boucs sauvages, Les rochers servent de retraite aux damans. 19 Il a fait la lune pour marquer les temps; Le soleil sait quand il doit se coucher. 20 Tu amènes les ténèbres, et il est nuit: Alors tous les animaux des forêts sont en mouvement; 21 Les lionceaux rugissent après la proie, Et demandent à Dieu leur nourriture. 22 Le soleil se lève: ils se retirent, Et se couchent dans leurs tanières. 23 L'homme sort pour se rendre à son ouvrage, Et à son travail, jusqu'au soir. 24 Que tes oeuvres sont en grand nombre, ô Éternel! Tu les as toutes faites avec sagesse. La terre est remplie de tes biens. 25 Voici la grande et vaste mer: Là se meuvent sans nombre Des animaux petits et grands; 26 Là se promènent les navires, Et ce léviathan que tu as formé pour se jouer dans les flots. 27 Tous ces animaux espèrent en toi, Pour que tu leur donnes la nourriture en son temps. 28 Tu la leur donnes, et ils la recueillent; Tu ouvres ta main, et ils se rassasient de biens. 29 Tu caches ta face: ils sont tremblants; Tu leur retires le souffle: ils expirent, Et retournent dans leur poussière. 30 Tu envoies ton souffle: ils sont créés, Et tu renouvelles la face de la terre. 31 Que la gloire de l'Éternel subsiste à jamais! Que l'Éternel se réjouisse de ses oeuvres! 32 Il regarde la terre, et elle tremble; Il touche les montagnes, et elles sont fumantes. 33 Je chanterai l'Éternel tant que je vivrai, Je célébrerai mon Dieu tant que j'existerai. 34 Que mes paroles lui soient agréables! Je veux me réjouir en l'Éternel. 35 Que les pécheurs disparaissent de la terre, Et que les méchants ne soient plus! Mon âme, bénis l'Éternel! Louez l'Éternel!