от Veren1Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,2за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.3Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът ѝ е по-мек от маслинено масло,4но последствията ѝ са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.5Краката ѝ слизат в смъртта, стъпките ѝ водят към Шеол.6За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ги знаеш.7И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.8Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,9за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;10да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;11а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,12и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,13и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!14Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.15Пий вода от своята си щернарезервоар за вода и която извира от твоя си кладенец.16Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци – по улиците.17Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.18Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си –19любяща кошута и изящна сърна – нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.20И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?21Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.22Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.23Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.
Притчи 5
Louis Segond 1910
1Mon fils, sois attentif à ma sagesse, Prête l'oreille à mon intelligence,2Afin que tu conserves la réflexion, Et que tes lèvres gardent la connaissance.3Car les lèvres de l'étrangère distillent le miel, Et son palais est plus doux que l'huile;4Mais à la fin elle est amère comme l'absinthe, Aiguë comme un glaive à deux tranchants.5Ses pieds descendent vers la mort, Ses pas atteignent le séjour des morts.6Afin de ne pas considérer le chemin de la vie, Elle est errante dans ses voies, elle ne sait où elle va.7Et maintenant, mes fils, écoutez-moi, Et ne vous écartez pas des paroles de ma bouche.8Éloigne-toi du chemin qui conduit chez elle, Et ne t'approche pas de la porte de sa maison,9De peur que tu ne livres ta vigueur à d'autres, Et tes années à un homme cruel;10De peur que des étrangers ne se rassasient de ton bien, Et du produit de ton travail dans la maison d'autrui;11De peur que tu ne gémisses, près de ta fin, Quand ta chair et ton corps se consumeront,12Et que tu ne dises: Comment donc ai-je pu haïr la correction, Et comment mon coeur a-t-il dédaigné la réprimande?13Comment ai-je pu ne pas écouter la voix de mes maîtres, Ne pas prêter l'oreille à ceux qui m'instruisaient?14Peu s'en est fallu que je n'aie éprouvé tous les malheurs Au milieu du peuple et de l'assemblée.15Bois les eaux de ta citerne, Les eaux qui sortent de ton puits.16Tes sources doivent-elles se répandre au dehors? Tes ruisseaux doivent ils couler sur les places publiques?17Qu'ils soient pour toi seul, Et non pour des étrangers avec toi.18Que ta source soit bénie, Et fais ta joie de la femme de ta jeunesse,19Biche des amours, gazelle pleine de grâce: Sois en tout temps enivré de ses charmes, Sans cesse épris de son amour.20Et pourquoi, mon fils, serais-tu épris d'une étrangère, Et embrasserais-tu le sein d'une inconnue?21Car les voies de l'homme sont devant les yeux de l'Éternel, Qui observe tous ses sentiers.22Le méchant est pris dans ses propres iniquités, Il est saisi par les liens de son péché.23Il mourra faute d'instruction, Il chancellera par l'excès de sa folie.