Притчи 19 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен. 2 Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва. 3 Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. 4 Богатството привлича много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си. 5 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избегне наказание. 6 Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци. 7 Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма. 8 Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. 9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказанст. 5; и който говори лъжи, ще погине. 10 Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко – на слуга да властва над князе. 11 Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки. 12 Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. 13 Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук. 14 Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА. 15 Леността хвърля в дълбок сън и нехайна душа ще гладува. 16 Който пази заповедта, пази душата си, а който презира пътищата си, ще умре. 17 Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието. 18 Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш. 19 Яростният нека бъде наказан, защото ако го избавиш, ще бъде по-лошо. 20 Слушай съвет и приемай наставление, за да станеш мъдър в края си. 21 Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на ГОСПОДА ще устои. 22 Желателно за човека е неговото милосърдие и сиромах е по-добър от лъжец. 23 Страхът от ГОСПОДА е за живот и който го има, ще спи наситен и непосетен от зло. 24 Ленивият топва ръката си в чинията и дори не я връща обратно към устата си. 25 Ако биеш присмивача, простият ще стане внимателен и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. 26 Който съсипва баща си и прогонва майка си, е син, който нанася срам и позор. 27 Престани, сине мой, да слушаш наставление, което отклонява от думите на знанието. 28 Безсъвестен свидетел се присмива на правосъдието и устата на безбожните поглъщат грях. 29 Присъди се готвят за присмивачите и бой – за гърба на безумния.

Louis Segond 1910

1 Mieux vaut le pauvre qui marche dans son intégrité, Que l'homme qui a des lèvres perverses et qui est un insensé. 2 Le manque de science n'est bon pour personne, Et celui qui précipite ses pas tombe dans le péché. 3 La folie de l'homme pervertit sa voie, Et c'est contre l'Éternel que son coeur s'irrite. 4 La richesse procure un grand nombre d'amis, Mais le pauvre est séparé de son ami. 5 Le faux témoin ne restera pas impuni, Et celui qui dit des mensonges n'échappera pas. 6 Beaucoup de gens flattent l'homme généreux, Et tous sont les amis de celui qui fait des présents. 7 Tous les frères du pauvre le haïssent; Combien plus ses amis s'éloignent-ils de lui! Il leur adresse des paroles suppliantes, mais ils disparaissent. 8 Celui qui acquiert du sens aime son âme; Celui qui garde l'intelligence trouve le bonheur. 9 Le faux témoin ne restera pas impuni, Et celui qui dit des mensonges périra. 10 Il ne sied pas à un insensé de vivre dans les délices; Combien moins à un esclave de dominer sur des princes! 11 L'homme qui a de la sagesse est lent à la colère, Et il met sa gloire à oublier les offenses. 12 La colère du roi est comme le rugissement d'un lion, Et sa faveur est comme la rosée sur l'herbe. 13 Un fils insensé est une calamité pour son père, Et les querelles d'une femme sont une gouttière sans fin. 14 On peut hériter de ses pères une maison et des richesses, Mais une femme intelligente est un don de l'Éternel. 15 La paresse fait tomber dans l'assoupissement, Et l'âme nonchalante éprouve la faim. 16 Celui qui garde ce qui est commandé garde son âme; Celui qui ne veille pas sur sa voie mourra. 17 Celui qui a pitié du pauvre prête à l'Éternel, Qui lui rendra selon son oeuvre. 18 Châtie ton fils, car il y a encore de l'espérance; Mais ne désire point le faire mourir. 19 Celui que la colère emporte doit en subir la peine; Car si tu le libères, tu devras y revenir. 20 Écoute les conseils, et reçois l'instruction, Afin que tu sois sage dans la suite de ta vie. 21 Il y a dans le coeur de l'homme beaucoup de projets, Mais c'est le dessein de l'Éternel qui s'accomplit. 22 Ce qui fait le charme d'un homme, c'est sa bonté; Et mieux vaut un pauvre qu'un menteur. 23 La crainte de l'Éternel mène à la vie, Et l'on passe la nuit rassasié, sans être visité par le malheur. 24 Le paresseux plonge sa main dans le plat, Et il ne la ramène pas à sa bouche. 25 Frappe le moqueur, et le sot deviendra sage; Reprends l'homme intelligent, et il comprendra la science. 26 Celui qui ruine son père et qui met en fuite sa mère Est un fils qui fait honte et qui fait rougir. 27 Cesse, mon fils, d'écouter l'instruction, Si c'est pour t'éloigner des paroles de la science. 28 Un témoin pervers se moque de la justice, Et la bouche des méchants dévore l'iniquité. 29 Les châtiments sont prêts pour les moqueurs, Et les coups pour le dos des insensés.