Притчи 1 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Притчи^[1] на Соломон, син на Давид, цар на Израил, 2 за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум, 3 за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота, 4 за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа. 5 Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет, 6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки. 7 Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление. 8 Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си, 9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти. 10 Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай. 11 Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния, 12 нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова; 13 ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка; 14 хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички! 15 Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека, 16 защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. 17 Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица. 18 Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души. 19 Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател. 20 Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите, 21 провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си: 22 Докога, прости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си. 24 Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание, 25 и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми, 26 то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас, 27 когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас. 28 Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. 29 Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА, 30 не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, 31 затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. 32 Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби. 33 Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

Louis Segond 1910

1 Proverbes de Salomon, fils de David, roi d'Israël, 2 Pour connaître la sagesse et l'instruction, Pour comprendre les paroles de l'intelligence; 3 Pour recevoir des leçons de bon sens, De justice, d'équité et de droiture; 4 Pour donner aux simples du discernement, Au jeune homme de la connaissance et de la réflexion. 5 Que le sage écoute, et il augmentera son savoir, Et celui qui est intelligent acquerra de l'habileté, 6 Pour saisir le sens d'un proverbe ou d'une énigme, Des paroles des sages et de leurs sentences. 7 La crainte de l'Éternel est le commencement de la science; Les insensés méprisent la sagesse et l'instruction. 8 Écoute, mon fils, l'instruction de ton père, Et ne rejette pas l'enseignement de ta mère; 9 Car c'est une couronne de grâce pour ta tête, Et une parure pour ton cou. 10 Mon fils, si des pécheurs veulent te séduire, Ne te laisse pas gagner. 11 S'ils disent: Viens avec nous! dressons des embûches, versons du sang, Tendons des pièges à celui qui se repose en vain sur son innocence, 12 Engloutissons-les tout vifs, comme le séjour des morts, Et tout entiers, comme ceux qui descendent dans la fosse; 13 Nous trouverons toute sorte de biens précieux, Nous remplirons de butin nos maisons; 14 Tu auras ta part avec nous, Il n'y aura qu'une bourse pour nous tous! 15 Mon fils, ne te mets pas en chemin avec eux, Détourne ton pied de leur sentier; 16 Car leurs pieds courent au mal, Et ils ont hâte de répandre le sang. 17 Mais en vain jette-t-on le filet Devant les yeux de tout ce qui a des ailes; 18 Et eux, c'est contre leur propre sang qu'ils dressent des embûches, C'est à leur âme qu'ils tendent des pièges. 19 Ainsi arrive-t-il à tout homme avide de gain; La cupidité cause la perte de ceux qui s'y livrent. 20 La sagesse crie dans les rues, Elle élève sa voix dans les places: 21 Elle crie à l'entrée des lieux bruyants; Aux portes, dans la ville, elle fait entendre ses paroles: 22 Jusqu'à quand, stupides, aimerez-vous la stupidité? Jusqu'à quand les moqueurs se plairont-ils à la moquerie, Et les insensés haïront-ils la science? 23 Tournez-vous pour écouter mes réprimandes! Voici, je répandrai sur vous mon esprit, Je vous ferez connaître mes paroles... 24 Puisque j'appelle et que vous résistez, Puisque j'étends ma main et que personne n'y prend garde, 25 Puisque vous rejetez tous mes conseils, Et que vous n'aimez pas mes réprimandes, 26 Moi aussi, je rirai quand vous serez dans le malheur, Je me moquerai quand la terreur vous saisira, 27 Quand la terreur vous saisira comme une tempête, Et que le malheur vous enveloppera comme un tourbillon, Quand la détresse et l'angoisse fondront sur vous. 28 Alors ils m'appelleront, et je ne répondrai pas; Ils me chercheront, et ils ne me trouveront pas. 29 Parce qu'ils ont haï la science, Et qu'ils n'ont pas choisi la crainte de l'Éternel, 30 Parce qu'ils n'ont point aimé mes conseils, Et qu'ils ont dédaigné toutes mes réprimandes, 31 Ils se nourriront du fruit de leur voie, Et ils se rassasieront de leurs propres conseils, 32 Car la résistance des stupides les tue, Et la sécurité des insensés les perd; 33 Mais celui qui m'écoute reposera avec assurance, Il vivra tranquille et sans craindre aucun mal.