от Veren1Тогава Пилат взе Иисус и нареди да Го бият.2И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и Му облякоха пурпурна дреха,3и казваха: Привет, Царю юдейски!; и Му удряха плесници.4Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам в Него никаква вина.5Тогава Иисус излезе навън, носейки трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човекът!6А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го![1] Пилат им каза: Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам вина в Него[2].7Юдеите му отговориха: Ние имаме закон и според нашия закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божи Син.8А Пилат, като чу тази дума, още повече се уплаши.9И пак влезе в преторията и каза на Иисус: Ти откъде си? Но Иисус не му даде отговор.10Тогава Пилат Му каза: На мен ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?11Иисус му отговори: Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено от горе; затова, по-голям грях има онзи, който Ме предаде на теб.12Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора!13А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата.14Беше денят на Приготовление на Пасхатаст. 31;, около шестия час. И той каза на юдеите: Ето вашият Цар!15А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го![3] Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!16Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха.17И Той, носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота,18където Го разпънаха, и с Него други двама – от едната и от другата страна, а Иисус по средата.19А Пилат написа и надпис и го постави на кръста. А написаното беше: Иисус Назарянинът, юдейският Цар.20Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното беше на еврейски, на гръцки и на латински.21А главните свещеници на юдеите казаха на Пилат: Недей да пишеш: Юдейският Цар, а Самозваният юдейски Цар.22Пилат отговори: Каквото писах, писах.23А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял; взеха и долната Му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе.24Затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни писанието, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това.25А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалена.26А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!27После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.29А там беше сложен съд, пълен с оцет; и те напоиха гъба с оцет, набучиха я на исоп и я поднесоха до устата Му.30А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.31И понеже беше денят на Приготовлението[4], за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам.32Тогава войниците дойдоха и пречупиха краката на единия и на другия, които бяха разпънати с Него.33Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха краката.34Но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.35И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.36Защото това стана, за да се изпълни писанието: „Кост Негова няма да се строши“;37и пак друго писание казва: „Ще погледнат на Този, когото прободоха.“38След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и взе тялото на Иисус.39Дойде също и Никодим, който първо беше ходил при Иисус през нощта, и донесе около сто литри смес от смирна и алое.40Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване.41А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган.42Там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението, защото гробът беше наблизо.
Йоан 19
Louis Segond 1910
1Alors Pilate prit Jésus, et le fit battre de verges.2Les soldats tressèrent une couronne d'épines qu'ils posèrent sur sa tête, et ils le revêtirent d'un manteau de pourpre; puis, s'approchant de lui,3ils disaient: Salut, roi des Juifs! Et ils lui donnaient des soufflets.4Pilate sortit de nouveau, et dit aux Juifs: Voici, je vous l'amène dehors, afin que vous sachiez que je ne trouve en lui aucun crime.5Jésus sortit donc, portant la couronne d'épines et le manteau de pourpre. Et Pilate leur dit: Voici l'homme.6Lorsque les principaux sacrificateurs et les huissiers le virent, ils s'écrièrent: Crucifie! crucifie! Pilate leur dit: Prenez-le vous-mêmes, et crucifiez-le; car moi, je ne trouve point de crime en lui.7Les Juifs lui répondirent: Nous avons une loi; et, selon notre loi, il doit mourir, parce qu'il s'est fait Fils de Dieu.8Quand Pilate entendit cette parole, sa frayeur augmenta.9Il rentra dans le prétoire, et il dit à Jésus: D'où es-tu? Mais Jésus ne lui donna point de réponse.10Pilate lui dit: Est-ce à moi que tu ne parles pas? Ne sais-tu pas que j'ai le pouvoir de te crucifier, et que j'ai le pouvoir de te relâcher?11Jésus répondit: Tu n'aurais sur moi aucun pouvoir, s'il ne t'avait été donné d'en haut. C'est pourquoi celui qui me livre à toi commet un plus grand péché.12Dès ce moment, Pilate cherchait à le relâcher. Mais les Juifs criaient: Si tu le relâches, tu n'es pas ami de César. Quiconque se fait roi se déclare contre César.13Pilate, ayant entendu ces paroles, amena Jésus dehors; et il s'assit sur le tribunal, au lieu appelé le Pavé, et en hébreu Gabbatha.14C'était la préparation de la Pâque, et environ la sixième heure. Pilate dit aux Juifs: Voici votre roi.15Mais ils s'écrièrent: Ote, ôte, crucifie-le! Pilate leur dit: Crucifierai-je votre roi? Les principaux sacrificateurs répondirent: Nous n'avons de roi que César.16Alors il le leur livra pour être crucifié. Ils prirent donc Jésus, et l'emmenèrent.17Jésus, portant sa croix, arriva au lieu du crâne, qui se nomme en hébreu Golgotha.18C'est là qu'il fut crucifié, et deux autres avec lui, un de chaque côté, et Jésus au milieu.19Pilate fit une inscription, qu'il plaça sur la croix, et qui était ainsi conçue: Jésus de Nazareth, roi des Juifs.20Beaucoup de Juifs lurent cette inscription, parce que le lieu où Jésus fut crucifié était près de la ville: elle était en hébreu, en grec et en latin.21Les principaux sacrificateurs des Juifs dirent à Pilate: N'écris pas: Roi des Juifs. Mais écris qu'il a dit: Je suis roi des Juifs.22Pilate répondit: Ce que j'ai écrit, je l'ai écrit.23Les soldats, après avoir crucifié Jésus, prirent ses vêtements, et ils en firent quatre parts, une part pour chaque soldat. Ils prirent aussi sa tunique, qui était sans couture, d'un seul tissu depuis le haut jusqu'en bas. Et ils dirent entre eux:24Ne la déchirons pas, mais tirons au sort à qui elle sera. Cela arriva afin que s'accomplît cette parole de l'Écriture: Ils se sont partagé mes vêtements, Et ils ont tiré au sort ma tunique. Voilà ce que firent les soldats.25Près de la croix de Jésus se tenaient sa mère et la soeur de sa mère, Marie, femme de Clopas, et Marie de Magdala.26Jésus, voyant sa mère, et auprès d'elle le disciple qu'il aimait, dit à sa mère: Femme, voilà ton fils.27Puis il dit au disciple: Voilà ta mère. Et, dès ce moment, le disciple la prit chez lui.28Après cela, Jésus, qui savait que tout était déjà consommé, dit, afin que l'Écriture fût accomplie: J'ai soif.29Il y avait là un vase plein de vinaigre. Les soldats en remplirent une éponge, et, l'ayant fixée à une branche d'hysope, ils l'approchèrent de sa bouche.30Quand Jésus eut pris le vinaigre, il dit: Tout est accompli. Et, baissant la tête, il rendit l'esprit.31Dans la crainte que les corps ne restassent sur la croix pendant le sabbat, -car c'était la préparation, et ce jour de sabbat était un grand jour, -les Juifs demandèrent à Pilate qu'on rompît les jambes aux crucifiés, et qu'on les enlevât.32Les soldats vinrent donc, et ils rompirent les jambes au premier, puis à l'autre qui avait été crucifié avec lui.33S'étant approchés de Jésus, et le voyant déjà mort, ils ne lui rompirent pas les jambes;34mais un des soldats lui perça le côté avec une lance, et aussitôt il sortit du sang et de l'eau.35Celui qui l'a vu en a rendu témoignage, et son témoignage est vrai; et il sait qu'il dit vrai, afin que vous croyiez aussi.36Ces choses sont arrivées, afin que l'Écriture fût accomplie: Aucun de ses os ne sera brisé.37Et ailleurs l'Écriture dit encore: Ils verront celui qu'ils ont percé.38Après cela, Joseph d'Arimathée, qui était disciple de Jésus, mais en secret par crainte des Juifs, demanda à Pilate la permission de prendre le corps de Jésus. Et Pilate le permit. Il vint donc, et prit le corps de Jésus.39Nicodème, qui auparavant était allé de nuit vers Jésus, vint aussi, apportant un mélange d'environ cent livres de myrrhe et d'aloès.40Ils prirent donc le corps de Jésus, et l'enveloppèrent de bandes, avec les aromates, comme c'est la coutume d'ensevelir chez les Juifs.41Or, il y avait un jardin dans le lieu où Jésus avait été crucifié, et dans le jardin un sépulcre neuf, où personne encore n'avait été mis.42Ce fut là qu'ils déposèrent Jésus, à cause de la préparation des Juifs, parce que le sépulcre était proche.