Йоан 18

Верен

от Veren

1 Като каза това, Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. 

2 А Юда, който Го предаде, знаеше това място; защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 

3 И така, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 

4 А Иисус, като знаеше всичко, което щеше да дойде върху Него, излезе и им каза: Кого търсите? 

5 Отговориха Му: Иисус Назарянина. Иисус им каза: Аз съм. А с тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 

7 Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Иисус Назарянина. 

8 Иисус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат; 

9 за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които Ми даде, не изгубих нито един. 

10 А Симон Петър, който имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухост. 26;. Името на слугата беше Малх. 

11 Тогава Иисус каза на Петър: Сложѝ меча в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия? 

12 И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Иисус и Го вързаха. 

13 И Го заведоха първо при Анна, защото той беше тъст на Каяфа, който беше първосвещеник през тази година. 

14 А Каяфа беше онзи, който беше дал на юдеите съвет, че е по-добре един човек да загине за народа. 

15 А Симон Петър и един друг ученик следваха Иисус; и този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. 

16 А Петър стоеше вън до вратата; и другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе и говори с вратарката, и въведе Петър. 

17 Тогава слугинята-вратарка каза на Петър: Не си ли и ти от учениците на този Човек? Той каза: Не съм. 

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха и се грееха. И Петър стоеше с тях и се грееше. 

19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. 

20 Иисус му отговори: Аз говорих открито на света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги се събират, и нищо не съм говорил скришно. 

21 Защо питаш Мен? Питай онези, които са Ме слушали какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал. 

22 Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника? 

23 Иисус му отговори: Ако съм говорил зло, покажи злото; а ако е добро, защо Ме удряш? 

24 Тогава Анна Го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа. 

25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, като каза: Не съм. 

26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Не те ли видях аз в градината с Него?ст. 10; 

27 И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел. 

28 Тогава поведоха Иисус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата. 

29 Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате този Човек? 

30 В отговор му казаха: Ако Той не беше злодей, ние нямаше да ти Го предадем. 

31 А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му казаха: На нас не ни е позволено да убиваме никого; 

32 за да се изпълни думата, която каза Иисус, като предсказваше с каква смърт щеше да умре. 

33 Тогава Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Му каза: Ти ли си юдейският Цар? 

34 Иисус му отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти казали за Мен? 

35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мен. Какво си направил? 

36 Иисус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук. 

37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти Цар ли си? Иисус отговори: Ти казваш, че Аз съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 

38 Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина в Него. 

39 Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския Цар? 

40 Тогава те всички пак закрещяха, казвайки: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Йоан 18

Louis Segond 1910

1 Lorsqu'il eut dit ces choses, Jésus alla avec ses disciples de l'autre côté du torrent du Cédron, où se trouvait un jardin, dans lequel il entra, lui et ses disciples. 

2 Judas, qui le livrait, connaissait ce lieu, parce que Jésus et ses disciples s'y étaient souvent réunis. 

3 Judas donc, ayant pris la cohorte, et des huissiers qu'envoyèrent les principaux sacrificateurs et les pharisiens, vint là avec des lanternes, des flambeaux et des armes. 

4 Jésus, sachant tout ce qui devait lui arriver, s'avança, et leur dit: Qui cherchez-vous? 

5 Ils lui répondirent: Jésus de Nazareth. Jésus leur dit: C'est moi. Et Judas, qui le livrait, était avec eux. 

6 Lorsque Jésus leur eut dit: C'est moi, ils reculèrent et tombèrent par terre. 

7 Il leur demanda de nouveau: Qui cherchez-vous? Et ils dirent: Jésus de Nazareth. 

8 Jésus répondit: Je vous ai dit que c'est moi. Si donc c'est moi que vous cherchez, laissez aller ceux-ci. 

9 Il dit cela, afin que s'accomplît la parole qu'il avait dite: Je n'ai perdu aucun de ceux que tu m'as donnés. 

10 Simon Pierre, qui avait une épée, la tira, frappa le serviteur du souverain sacrificateur, et lui coupa l'oreille droite. Ce serviteur s'appelait Malchus. 

11 Jésus dit à Pierre: Remets ton épée dans le fourreau. Ne boirai-je pas la coupe que le Père m'a donnée à boire? 

12 La cohorte, le tribun, et les huissiers des Juifs, se saisirent alors de Jésus, et le lièrent. 

13 Ils l'emmenèrent d'abord chez Anne; car il était le beau-père de Caïphe, qui était souverain sacrificateur cette année-là. 

14 Et Caïphe était celui qui avait donné ce conseil aux Juifs: Il est avantageux qu'un seul homme meure pour le peuple. 

15 Simon Pierre, avec un autre disciple, suivait Jésus. Ce disciple était connu du souverain sacrificateur, et il entra avec Jésus dans la cour du souverain sacrificateur; 

16 mais Pierre resta dehors près de la porte. L'autre disciple, qui était connu du souverain sacrificateur, sortit, parla à la portière, et fit entrer Pierre. 

17 Alors la servante, la portière, dit à Pierre: Toi aussi, n'es-tu pas des disciples de cet homme? Il dit: Je n'en suis point. 

18 Les serviteurs et les huissiers, qui étaient là, avaient allumé un brasier, car il faisait froid, et ils se chauffaient. Pierre se tenait avec eux, et se chauffait. 

19 Le souverain sacrificateur interrogea Jésus sur ses disciples et sur sa doctrine. 

20 Jésus lui répondit: J'ai parlé ouvertement au monde; j'ai toujours enseigné dans la synagogue et dans le temple, où tous les Juifs s'assemblent, et je n'ai rien dit en secret. 

21 Pourquoi m'interroges-tu? Interroge sur ce que je leur ai dit ceux qui m'ont entendu; voici, ceux-là savent ce que j'ai dit. 

22 A ces mots, un des huissiers, qui se trouvait là, donna un soufflet à Jésus, en disant: Est-ce ainsi que tu réponds au souverain sacrificateur? 

23 Jésus lui dit: Si j'ai mal parlé, fais voir ce que j'ai dit de mal; et si j'ai bien parlé, pourquoi me frappes-tu? 

24 Anne l'envoya lié à Caïphe, le souverain sacrificateur. 

25 Simon Pierre était là, et se chauffait. On lui dit: Toi aussi, n'es-tu pas de ses disciples? Il le nia, et dit: Je n'en suis point. 

26 Un des serviteurs du souverain sacrificateur, parent de celui à qui Pierre avait coupé l'oreille, dit: Ne t'ai-je pas vu avec lui dans le jardin? 

27 Pierre le nia de nouveau. Et aussitôt le coq chanta. 

28 Ils conduisirent Jésus de chez Caïphe au prétoire: c'était le matin. Ils n'entrèrent point eux-mêmes dans le prétoire, afin de ne pas se souiller, et de pouvoir manger la Pâque. 

29 Pilate sortit donc pour aller à eux, et il dit: Quelle accusation portez-vous contre cet homme? 

30 Ils lui répondirent: Si ce n'était pas un malfaiteur, nous ne te l'aurions pas livré. 

31 Sur quoi Pilate leur dit: Prenez-le vous-mêmes, et jugez-le selon votre loi. Les Juifs lui dirent: Il ne nous est pas permis de mettre personne à mort. 

32 C'était afin que s'accomplît la parole que Jésus avait dite, lorsqu'il indiqua de quelle mort il devait mourir. 

33 Pilate rentra dans le prétoire, appela Jésus, et lui dit: Es-tu le roi des Juifs? 

34 Jésus répondit: Est-ce de toi-même que tu dis cela, ou d'autres te l'ont-ils dit de moi? 

35 Pilate répondit: Moi, suis-je Juif? Ta nation et les principaux sacrificateurs t'ont livré à moi: qu'as-tu fait? 

36 Mon royaume n'est pas de ce monde, répondit Jésus. Si mon royaume était de ce monde, mes serviteurs auraient combattu pour moi afin que je ne fusse pas livré aux Juifs; mais maintenant mon royaume n'est point d'ici-bas. 

37 Pilate lui dit: Tu es donc roi? Jésus répondit: Tu le dis, je suis roi. Je suis né et je suis venu dans le monde pour rendre témoignage à la vérité. Quiconque est de la vérité écoute ma voix. 

38 Pilate lui dit: Qu'est-ce que la vérité? Après avoir dit cela, il sortit de nouveau pour aller vers les Juifs, et il leur dit: Je ne trouve aucun crime en lui. 

39 Mais, comme c'est parmi vous une coutume que je vous relâche quelqu'un à la fête de Pâque, voulez-vous que je vous relâche le roi des Juifs? 

40 Alors de nouveau tous s'écrièrent: Non pas lui, mais Barabbas. Or, Barabbas était un brigand. 

Public Domain