Еремия 51 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Така казва ГОСПОД: Ето, Аз надигам разрушителен вятър против Вавилон и против онези, които живеят в сърцето на надигналите се против Мен. 2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще изпразнят земята му, защото ще бъдат отвред против него в деня на нещастието. 3 Стрелец срещу стрелец да опъва лъка си и срещу онзи, който се надига в бронята си! И не жалете младежите му, изпълнете проклятието над цялата му войска!ст. 53; 4 И ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците ѝ. 5 Защото не е овдовял Израил, нито Юда от своя Бог, от ГОСПОДА на Войнствата^[1], въпреки че земята им е пълна с беззаконие против Светия Израилев. 6 Бягайте отсред Вавилон и отървете всеки живота си^[2], не погивайте в беззаконието му! Защото е времето на отмъщението на ГОСПОДА, Той му отплаща заслуженото му^[3]. 7 Вавилон беше златна чаша в ръката на ГОСПОДА, която опиваше цялата земя. Народите пиха от виното му, затова народите обезумяха. 8 Внезапно падна Вавилон и беше разрушен – ридайте за него! Вземете балсам за болката му, може би ще се излекува. 9 Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна. 10 ГОСПОД изяви правдата ни. Елате, нека разкажем в Сион делото на ГОСПОДА, своя Бог. 11 Наострете стрелите, хванете щитовете! ГОСПОД подбуди духа на мидийските царест. 28;, защото намерението Му е против Вавилон, да го изтреби; понеже това е отмъщението на ГОСПОДА, отмъщението на Неговия храм. 12 Издигнете знаме против стените на Вавилон, усилете стражата, поставете стражи, пригответе засади! Защото ГОСПОД и намисли, и ще извърши онова, което говори против вавилонските жители^[4]. 13 О ти, който живееш край много води и изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, мярката на грабежа ти. 14 ГОСПОД на Войнствата се закле в Себе Си: Аз те напълних с хора като скакалци и те ще надигнат вик против теб. 15 Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата. 16 Когато издава гласа Си, се умножават водите на небето и издига пари от краищата на земята. Прави светкавици за дъжд и извежда вятър от съкровищата Си. 17 Всеки човек е твърде глупав в познанието си; всеки златар се посрамва от изваяния идол, защото изляното от него е лъжа и няма дух в тях. 18 Суета са те, дело на заблуда, във времето на наказанието си ще погинат. 19 Делът на Яков не е като тези, защото Той е образувал всичко, и племето на наследството Си; ГОСПОД на Войнствата е Името Му^[5]. 20 Ти си Ми бойна секира, оръжие за бой и ще разбия чрез теб народи, и ще погубя царства чрез теб. 21 И ще разбия чрез теб кон и ездача му, и ще разбия чрез теб колесница и водача ѝ. 22 И ще разбия чрез теб мъж и жена, и ще разбия чрез теб стар и млад, и ще разбия чрез теб младеж и девица. 23 И ще разбия чрез теб овчар и стадото му, и ще разбия чрез теб земеделеца и впряга му, и ще разбия чрез теб управител и началник. 24 И ще отплатя на Вавилон и на всичките халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион, пред очите ви^[6], заявява ГОСПОД. 25 Ето, Аз съм против теб, гибелна планина, заявява ГОСПОД, която погубваш цялата земя! Ще простра ръката Си против теб и ще те изтърколя от скалите, и ще те направя изгорена планина. 26 И няма да вземат от теб нито камък за ъгъл, нито камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, заявява ГОСПОД. 27 Издигнете знаме в земята, затръбете между народите! Отделете^[7] против нея народи, свикайте против нея царствата Арарат, Мини и Асханаз! Поставете над нея уредник, докарайте коне като бодливи скакалци. 28 Отделете против нея народи, мидийските царе^[8], управителите им, всичките им началници и цялата подвластна на тях земя. 29 Земята се тресе и се мъчи, защото ще се изпълнят намеренията на ГОСПОДА против Вавилон^[9] да направи вавилонската земя пустош без жители^[10]. 30 Силните на Вавилон спряха да воюват, останаха в укрепленията си, силата им пресъхна, станаха като жени. Запалиха жилищата ѝ, резетата ѝ са строшени. 31 Бързоходец тича да посрещне бързоходец и вестител – да посрещне вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всеки край, 32 и бродовете са завзети с изненада, тръстиките – изгорени с огън, а воините – разтреперени. 33 Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като харман във времето на вършитбата му; още малко и ще дойде времето на жетвата ѝ. 34 Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, унищожи ме, направи ме празен съд, погълна ме като морско чудовище, напълни корема си с моите сладости^[11] и ме отхвърли. 35 Насилието върху мен и моя род^[12] да бъде върху Вавилон, ще каже жителката на Сион. И кръвта ми – върху жителите на Халдея, ще каже Ерусалим^[13]. 36 Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще защитя делото ти и ще отмъстя отмъщението ти. Ще направя морето му пустош и ще пресуша извора му, 37 Вавилон ще стане грамади, жилище на чакали, за смайване и подсвиркване, без жител^[14]. 38 Заедно ще реват като млади лъвове, ще ръмжат като малките на лъвицата. 39 Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, от който да не се събудят^[15], заявява ГОСПОД. 40 Ще ги сваля като агнета за клане, като овни заедно с козли. 41 Как се превзе Сесах и се завладя славата на цялата земя! Как стана Вавилон за смайване между народите! 42 Морето се надигна против Вавилон, той беше покрит от бушуването на вълните му. 43 Градовете му станаха пустош, земя суха и непроходима, земя, в която не живее никой и човек не минава през неяст. 29-62;. 44 И ще накажа Вил във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал^[16]. И няма вече да се стичат народи при него. И стената на Вавилон също падна^[17]. 45 Излезте отсред него, народе Мой, и спасете всеки живота си от пламтящия гняв на ГОСПОДА^[18]! 46 Да не отпада сърцето ви и да не се уплашите от вестта, която ще се чуе в земята; защото една година идва вест, а в годината след нея – пак вест; и насилие на земята, властник срещу властник. 47 Затова, ето, идват дни, когато ще извърша съд над изваяните идоли на Вавилон^[19] и цялата му земя ще се посрами и всичките му убити ще паднат сред него. 48 Тогава небесата и земята и всичко в тях ще пеят от радост над Вавилон, защото от север ще дойдат против него опустошителите, заявява ГОСПОД. 49 Както Вавилон повали убитите на Израил, така и на Вавилон убитите ще паднат по цялата земяст. 24;. 50 Вие, избегнали от меча, идете, не стойте^[20]. Спомнете си ГОСПОДА отдалеч и Ерусалим нека дойде в сърцето ви! 51 Засрамихме се, защото чухме присмех; позор покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома ГОСПОДЕН. 52 Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще извърша съд над изваяните му идоли и по цялата му земя ще стенат смъртно раненист. 47-49;. 53 И до небето да се изкачеше Вавилон и да утвърдеше нависоко силата си, от Мен ще му дойдат погубители^[21], заявява ГОСПОД. 54 Глас на вик от Вавилон и на голямо разрушение от халдейската земя! 55 Защото ГОСПОД унищожава Вавилон и премахва от него големия шум; и вълните им бучат като много води, екотът на гласа им кънти. 56 Защото погубителят дойде върху него, върху Вавилон, и силните му са заловени, лъковете им – строшени, защото ГОСПОД е Бог на отплатата, непременно ще отплати^[22]. 57 Аз ще опия първенците му и мъдреците му, управителите му, началниците му и силните му, и ще заспят вечен сън, и няма да се събудят^[23], заявява Царят, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 58 Така казва ГОСПОД на Войнствата: Широките стени на Вавилон ще се сринат напълно^[24] и високите му порти с огън ще се изгорят. И народите се трудят напразно, и племената – за огъня; и ще им прималее. 59 Словото, което пророк Еремия заповяда на Сарая, сина на Нирия, син на Маасия, когато отиваше с юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарая беше началник на покоите. 60 И Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, всички тези думи, написани против Вавилон. 61 И Еремия каза на Сарая: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи. 62 И кажи: ГОСПОДИ, Ти си говорил против това място, че ще го отсечеш, да няма в него жител, нито човек, нито животно, а да е вечна пустош^[25]! 63 И когато свършиш да четеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат. 64 И кажи: Така ще потъне Вавилон и няма да се издигне поради злото, което Аз ще докарам върху него; и ще им прималее. Дотук са думите на Еремия.

Louis Segond 1910

1 Ainsi parle l'Éternel: Voici, je fais lever contre Babylone, Et contre les habitants de la Chaldée, Un vent destructeur. 2 J'envoie contre Babylone des vanneurs qui la vanneront, Qui videront son pays; Ils fondront de toutes parts sur elle, Au jour du malheur. 3 Qu'on tende l'arc contre celui qui tend son arc, Contre celui qui est fier dans sa cuirasse! N'épargnez pas ses jeunes hommes! Exterminez toute son armée! 4 Qu'ils tombent blessés à mort dans le pays des Chaldéens, Percés de coups dans les rues de Babylone! 5 Car Israël et Juda ne sont point abandonnés de leur Dieu, De l'Éternel des armées, Et le pays des Chaldéens est rempli de crimes Contre le Saint d'Israël. 6 Fuyez de Babylone, et que chacun sauve sa vie, De peur que vous ne périssiez dans sa ruine! Car c'est un temps de vengeance pour l'Éternel; Il va lui rendre selon ses oeuvres. 7 Babylone était dans la main de l'Éternel une coupe d'or, Qui enivrait toute la terre; Les nations ont bu de son vin: C'est pourquoi les nations ont été comme en délire. 8 Soudain Babylone tombe, elle est brisée! Gémissez sur elle, prenez du baume pour sa plaie: Peut-être guérira-t-elle. - 9 Nous avons voulu guérir Babylone, mais elle n'a pas guéri. Abandonnons-la, et allons chacun dans son pays; Car son châtiment atteint jusqu'aux cieux, Et s'élève jusqu'aux nues. 10 L'Éternel manifeste la justice de notre cause; Venez, et racontons dans Sion L'oeuvre de l'Éternel, notre Dieu. 11 Aiguisez les flèches, saisissez les boucliers! L'Éternel a excité l'esprit des rois de Médie, Parce qu'il veut détruire Babylone; Car c'est la vengeance de l'Éternel, La vengeance de son temple. 12 Élevez une bannière contre les murs de Babylone! Fortifiez les postes, placez des gardes, dressez des embuscades! Car l'Éternel a pris une résolution, Et il exécute ce qu'il a prononcé contre les habitants de Babylone. 13 Toi qui habites près des grandes eaux, Et qui as d'immenses trésors, Ta fin est venue, ta cupidité est à son terme! 14 L'Éternel des armées l'a juré par lui-même: Oui, je te remplirai d'hommes comme de sauterelles, Et ils pousseront contre toi des cris de guerre. 15 Il a crée la terre par sa puissance, Il a fondé le monde par sa sagesse, Il a étendu les cieux par son intelligence. 16 A sa voix, les eaux mugissent dans les cieux, Il fait monter les nuages des extrémités de la terre, Il produit les éclairs et la pluie, Il tire le vent de ses trésors. 17 Tout homme devient stupide par sa science, Tout orfèvre est honteux de son image taillée; Car ses idoles ne sont que mensonge, Il n'y a point en elles de souffle. 18 Elles sont une chose de néant, une oeuvre de tromperie; Elles périront, quand viendra le châtiment. 19 Celui qui est la part de Jacob n'est pas comme elles; Car c'est lui qui a tout formé, Et Israël est la tribu de son héritage. L'Éternel des armées est son nom. 20 Tu as été pour moi un marteau, un instrument de guerre. J'ai brisé par toi des nations, Par toi j'ai détruit des royaumes. 21 Par toi j'ai brisé le cheval et son cavalier; Par toi j'ai brisé le char et celui qui était dessus. 22 Par toi j'ai brisé l'homme et la femme; Par toi j'ai brisé le vieillard et l'enfant; Par toi j'ai brisé le jeune homme et la jeune fille. 23 Par toi j'ai brisé le berger et son troupeau; Par toi j'ai brisé le laboureur et ses boeufs; Par toi j'ai brisé les gouverneurs et les chefs. 24 Je rendrai à Babylone et à tous les habitants de la Chaldée Tout le mal qu'ils ont fait à Sion sous vos yeux, Dit l'Éternel. 25 Voici, j'en veux à toi, montagne de destruction, dit l'Éternel, A toi qui détruisais toute la terre! J'étendrai ma main sur toi, Je te roulerai du haut des rochers, Et je ferai de toi une montagne embrasée. 26 On ne tirera de toi ni pierres angulaires, ni pierres pour fondements; Car tu seras à jamais une ruine, dit l'Éternel... 27 Élevez une bannière dans le pays! Sonnez de la trompette parmi les nations! Préparez les nations contre elle, Appelez contre elle les royaumes d'Ararat, de Minni et d'Aschkenaz! Établissez contre elle des chefs! Faites avancer des chevaux comme des sauterelles hérissées! 28 Préparez contre elle les nations, les rois de Médie, Ses gouverneurs et tous ses chefs, Et tout le pays sous leur domination! 29 La terre s'ébranle, elle tremble; Car le dessein de l'Éternel contre Babylone s'accomplit; Il va faire du pays de Babylone un désert sans habitants. 30 Les guerriers de Babylone cessent de combattre, Ils se tiennent dans les forteresses; Leur force est épuisée, ils sont comme des femmes. On met le feu aux habitations, On brise les barres. 31 Les courriers se rencontrent, Les messagers se croisent, Pour annoncer au roi de Babylone Que sa ville est prise par tous les côtés, 32 Que les passages sont envahis, Les marais embrasés par le feu, Et les hommes de guerre consternés. 33 Car ainsi parle l'Éternel des armées, le Dieu d'Israël: La fille de Babylone est comme une aire dans le temps où on la foule; Encore un instant, et le moment de la moisson sera venu pour elle. 34 Nebucadnetsar, roi de Babylone, m'a dévorée, m'a détruite; Il a fait de moi un vase vide; Tel un dragon, il m'a engloutie, Il a rempli son ventre de ce que j'avais de précieux; Il m'a chassée. 35 Que la violence envers moi et ma chair déchirée retombent sur Babylone! Dit l'habitante de Sion. Que mon sang retombe sur les habitants de la Chaldée! Dit Jérusalem. - 36 C'est pourquoi ainsi parle l'Éternel: Voici, je défendrai ta cause, Je te vengerai! Je mettrai à sec la mer de Babylone, Et je ferai tarir sa source. 37 Babylone sera un monceau de ruines, un repaire de chacals, Un objet de désolation et de moquerie; Il n'y aura plus d'habitants. 38 Ils rugiront ensemble comme des lions, Ils pousseront des cris comme des lionceaux. 39 Quand ils seront échauffés, je les ferai boire, Et je les enivrerai, pour qu'ils se livrent à la gaîté, Puis s'endorment d'un sommeil éternel, et ne se réveillent plus, Dit l'Éternel. 40 Je les ferai descendre comme des agneaux à la tuerie, Comme des béliers et des boucs. 41 Eh quoi! Schéschac est prise! Celle dont la gloire remplissait toute la terre est conquise! Eh quoi! Babylone est détruite au milieu des nations! 42 La mer est montée sur Babylone: Babylone a été couverte par la multitude de ses flots. 43 Ses villes sont ravagées, La terre est aride et déserte; C'est un pays où personne n'habite, Où ne passe aucun homme. 44 Je châtierai Bel à Babylone, J'arracherai de sa bouche ce qu'il a englouti, Et les nations n'afflueront plus vers lui. La muraille même de Babylone est tombée! 45 Sortez du milieu d'elle, mon peuple, Et que chacun sauve sa vie, En échappant à la colère ardente de l'Éternel! 46 Que votre coeur ne se trouble point, et ne vous effrayez pas Des bruits qui se répandront dans le pays; Car cette année surviendra un bruit, Et l'année suivante un autre bruit, La violence régnera dans le pays, Et un dominateur s'élèvera contre un autre dominateur. 47 C'est pourquoi voici, les jours viennent Où je châtierai les idoles de Babylone, Et tout son pays sera couvert de honte; Tout ses morts tomberont au milieu d'elle. 48 Sur Babylone retentiront les cris de joie des cieux et de la terre, Et de tout ce qu'ils renferment; Car du septentrion les dévastateurs fondront sur elle, Dit l'Éternel. 49 Babylone aussi tombera, ô morts d'Israël, Comme elle a fait tomber les morts de tout le pays. 50 Vous qui avez échappé au glaive, partez, ne tardez pas! De la terre lointaine, pensez à l'Éternel, Et que Jérusalem soit présente à vos coeurs! - 51 Nous étions confus, quand nous entendions l'insulte; La honte couvrait nos visages, Quand des étrangers sont venus Dans le sanctuaire de la maison de l'Éternel. - 52 C'est pourquoi voici, les jours viennent, dit l'Éternel, Où je châtierai ses idoles; Et dans tout son pays les blessés gémiront. 53 Quand Babylone s'élèverait jusqu'aux cieux, Quand elle rendrait inaccessibles ses hautes forteresses, J'enverrai contre elle les dévastateurs, dit l'Éternel... 54 Des cris s'échappent de Babylone, Et le désastre est grand dans le pays des Chaldéens. 55 Car l'Éternel ravage Babylone, Il en fait cesser les cris retentissants; Les flots des dévastateurs mugissent comme de grandes eaux, Dont le bruit tumultueux se fait entendre. 56 Oui, le dévastateur fond sur elle, sur Babylone; Les guerriers de Babylone sont pris, Leurs arcs sont brisés. Car l'Éternel est un Dieu qui rend à chacun selon ses oeuvres, Qui paie à chacun son salaire. 57 J'enivrerai ses princes et ses sages, Ses gouverneurs, ses chefs et ses guerriers; Ils s'endormiront d'un sommeil éternel, et ne se réveilleront plus, Dit le roi, dont l'Éternel des armées est le nom. 58 Ainsi parle l'Éternel des armées: Les larges murailles de Babylone seront renversées, Ses hautes portes seront brûlées par le feu; Ainsi les peuples auront travaillé en vain, Les nations se seront fatiguées pour le feu. 59 Ordre donné par Jérémie, le prophète, à Seraja, fils de Nérija, fils de Machséja, lorsqu'il se rendit à Babylone avec Sédécias, roi de Juda, la quatrième année du règne de Sédécias. Or, Seraja était premier chambellan. 60 Jérémie écrivit dans un livre tous les malheurs qui devaient arriver à Babylone, toutes ces paroles qui sont écrites sur Babylone. 61 Jérémie dit à Seraja: Lorsque tu seras arrivé à Babylone, tu auras soin de lire toutes ces paroles, 62 et tu diras: Éternel, c'est toi qui as déclaré que ce lieu serait détruit, et qu'il ne serait plus habité ni par les hommes ni par les bêtes, mais qu'il deviendrait un désert pour toujours. 63 Et quand tu auras achevé la lecture de ce livre, tu y attacheras une pierre, et tu le jetteras dans l'Euphrate, 64 et tu diras: Ainsi Babylone sera submergée, elle ne se relèvera pas des malheurs que j'amènerai sur elle; ils tomberont épuisés. Jusqu'ici sont les paroles de Jérémie.