Еремия 50 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Словото, което ГОСПОД говори за Вавилон, за халдейската земя чрез пророк Еремия: 2 Известете между народите, прогласете и издигнете знаме! Прогласете, не крийте, казвайте: Вавилон е превзет! Вил е посрамен, Меродах – съкрушен. Изваяните му идоли са посрамени, кумирите му – съкрушени. 3 Защото народ се изкачи против него от север^[1]; той ще направи земята му пустош и няма да има жител в нея; от човек до животно бягат, отиват си^[2]. 4 В онези дни и в онова време, заявява ГОСПОД, ще дойдат израилевите синове, те и юдовите синове заедно с тях; ще вървят и ще плачат, и ще потърсят ГОСПОДА, своя Бог. 5 Ще питат за Сион с лицата си насочени към него: Елате да се прилепим към ГОСПОДА във вечен завет, който няма да се забрави! 6 Народът Ми беше като изгубени овце; пастирите им ги заблудиха да се скитат по планините; те ходеха от планина на хълм, забравиха кошарата си. 7 Всички, които ги намираха, ги пояждаха и притеснителите им казаха: Не сме виновни, защото те съгрешиха против ГОСПОДА, обиталището на правдата, и против ГОСПОДА, надеждата на бащите си. 8 Бягайте отсред Вавилон и излезте от земята на халдейците, и бъдете като овни пред стадо. 9 Защото, ето Аз ще надигна и ще изкача против Вавилон събрание на големи народи от северната земя^[3] и ще се строят против него. Оттам ще бъде превзет. Стрелите им ще бъдат като на изкусен воин, няма да се върнат празни. 10 И Халдея ще бъде за грабежст. 37;, всички, които я разграбват, ще се наситят, заявява ГОСПОД. 11 Защото и да се радвате, и да се веселите, грабители на наследството Ми, и да скачате като юница на трева, и да цвилите като силни коне, 12 майка ви много се посрами, опозори се тази, която ви е родила. Ето, последна е между народите, пуста, суха и непроходима^[4]. 13 Поради гнева на ГОСПОДА тя няма да се насели, цялата ще бъде пустош. Всеки, който минава през Вавилон, ще се смае и ще подсвирне за всичките му язви. 14 Стройте се против Вавилон отвред, всички, които опъвате лък! Стреляйте против него, не жалете стрели, защото той съгреши против ГОСПОДАст. 29;. 15 Извикайте против него отвред! Той се предаде, паднаха укрепленията му, сринаха се стените му, защото това е отмъщение от ГОСПОДА^[5]. Отмъстете му – както е направил, така му направете^[6]. 16 Отсечете от Вавилон сеяча и държащия сърп във време на жетва. Пред страшния меч ще се върнат всеки при народа си и ще бягат всеки в земята си. 17 Израил е разпръсната овца, прогонена от лъвове. Първо я пояде асирийският цар, а накрая този, вавилонският цар Навуходоносор изгриза костите ѝ. 18 Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз наказвам вавилонския цар и земята му, както наказах асирийския цар. 19 И ще върна Израил на пасбището му и той ще пасе в Кармил и Васан и душата му ще се насити на планината Ефрем и Галаад. 20 В онези дни и в онова време, заявява ГОСПОД, беззаконието на Израил ще се потърси и няма да го има; и греховете на Юда и няма да се намерят; защото ще простя на тези, които ще оставя. 21 Изкачи се против земята Мератаим^[7], против нея и против жителите на Фекод^[8]. Опустоши и изпълни след тях проклятието, заявява ГОСПОД, и направи според всичко, което ти заповядах! 22 Глас на битка се чува в страната и голямо разрушение. 23 Как се строши и разруши чукът на цялата земя! Как стана Вавилон за смайване между народите! 24 Поставих ти примка и ти се хвана, Вавилоне, и не разбра. Намери се и също се хвана, защото си обявил война на ГОСПОДА. 25 ГОСПОД отвори оръжейницата Си и извади оръжията на гнева Си, защото Господ, БОГ на Войнствата има дело в земята на халдейците. 26 Елате против него от края на земята, отворете житниците му, натрупайте го като кръстци и изпълнете над него проклятието. Нека няма остатък! 27 Изколете всичките телета, нека слязат на клане. Горко им, защото дойде денят им, времето на наказанието им. 28 Глас на бягащите, на оцелелите от вавилонската земя, за да извести в Сион отмъщението от ГОСПОДА, нашия Бог, отмъщението на Неговия храм^[9]! 29 Свикайте стрелци срещу Вавилон, всички, които опъват лък^[10]! Разположете стан отвред срещу него, да не оцелее никой! Отплатете му според делата му, според всичко, което е направил, така му направете^[11], защото се е възгордял против ГОСПОДА, против Светия Израилев^[12]. 30 Затова младежите му ще паднат по площадите му и всичките му военни мъже ще загинат в онзи ден, заявява ГОСПОД. 31 Ето, Аз съм против теб, граде горделиви, заявява Господ, БОГ на Войнствата, защото дойде денят ти, времето, когато ще те накажа. 32 И гордият ще се препъне и ще падне и никой няма да го вдигне. И ще запаля огън в градовете му и той ще погълне всичките му околности. 33 Така казва ГОСПОД на Войнствата: Израилевите синове и юдовите синове са угнетени заедно; и всички, които ги отведоха в плен, ги държат, отказват да ги пуснат. 34 Но Изкупителят им е силен, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. Непременно ще защити делото им, за да успокои земята и да разтрепери вавилонските жители. 35 Меч върху халдейците, заявява ГОСПОД, и върху жителите на Вавилон, и върху първенците му, и върху мъдреците му! 36 Меч върху измамниците – и ще обезумеят; меч върху силните му – и те ще се ужасят. 37 Меч върху конете им и върху колесниците им, и върху всичките разноплеменни народи, които са сред него – и ще станат като жени. Меч върху съкровищата му – и ще бъдат разграбени^[13]. 38 Суша върху водите му – и ще пресъхнат, защото е земя на изваяни идоли и те са полудели от ужасите си. 39 Затова пустинни зверове и хиени ще живеят там, и ще живеят там камилоптици. И вече няма да се насели навеки, няма да е обитаем от поколение в поколение^[14]. 40 Както при разорението на Содом и Гомора, и съседите им от Бога, заявява ГОСПОД, никой няма да живее там, и човек няма да пребивава в него. 41 Ето, народ идва от север, голям народ и много царе ще се надигнат от краищата на земятаст. 3-9;. 42 Лък и копие държат, жестоки са и безмилостни, гласът им бучи като морето. Яздят на коне, строени като мъж за бой срещу теб, дъще вавилонска. 43 Вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отслабнаха, страх го обзе, мъки като на раждаща жена. 44 Ето, като лъв от разкоша на Йордан ще се изкачи против богатото заселище; но Аз внезапно ще ги изгоня от него, и ще поставя над него, който е избран. Защото кой е като Мен и кой ще ме призове на съд, и кой е овчарят, който ще устои против Мен? 45 Затова слушайте решението, което ГОСПОД взе против Вавилон, и мислите, които намисли против земята на халдейците: Непременно ще бъдат отвлечени, и най-малките от стадото, непременно заселището им ще запустее от тях. 46 От слуха за превземането на Вавилон земята се потресе и вик се чу между народите.

Louis Segond 1910

1 La parole que l'Éternel prononça sur Babylone, sur le pays des Chaldéens, par Jérémie, le prophète: 2 Annoncez-le parmi les nations, publiez-le, élevez une bannière! Publiez-le, ne cachez rien! Dites: Babylone est prise! Bel est confondu, Merodac est brisé! Ses idoles sont confondues, ses idoles sont brisées! 3 Car une nation monte contre elle du septentrion, Elle réduira son pays en désert, Il n'y aura plus d'habitants; Hommes et bêtes fuient, s'en vont. 4 En ces jours, en ce temps-là, dit l'Éternel, Les enfants d'Israël et les enfants de Juda reviendront ensemble; Ils marcheront en pleurant, Et ils chercheront l'Éternel, leur Dieu. 5 Ils s'informeront du chemin de Sion, Ils tourneront vers elle leurs regards: Venez, attachez-vous à l'Éternel, Par une alliance éternelle qui ne soit jamais oubliée! 6 Mon peuple était un troupeau de brebis perdues; Leurs bergers les égaraient, les faisaient errer par les montagnes; Elles allaient des montagnes sur les collines, Oubliant leur bercail. 7 Tous ceux qui les trouvaient les dévoraient, Et leurs ennemis disaient: Nous ne sommes point coupables, Puisqu'ils ont péché contre l'Éternel, la demeure de la justice, Contre l'Éternel, l'espérance de leurs pères. 8 Fuyez de Babylone, sortez du pays des Chaldéens, Et soyez comme des boucs à la tête du troupeau! 9 Car voici, je vais susciter et faire monter contre Babylone Une multitude de grandes nations du pays du septentrion; Elles se rangeront en bataille contre elle, et s'en empareront; Leurs flèches sont comme un habile guerrier, Qui ne revient pas à vide. 10 Et la Chaldée sera livrée au pillage; Tous ceux qui la pilleront seront rassasiés, dit l'Éternel. 11 Oui, soyez dans la joie, dans l'allégresse, Vous qui avez pillé mon héritage! Oui, bondissez comme une génisse dans l'herbe, Hennissez comme des chevaux fougueux! 12 Votre mère est couverte de confusion, Celle qui vous a enfantés rougit de honte; Voici, elle est la dernière des nations, C'est un désert, une terre sèche et aride. 13 A cause de la colère de l'Éternel, elle ne sera plus habitée, Elle ne sera plus qu'une solitude. Tous ceux qui passeront près de Babylone Seront dans l'étonnement et siffleront sur toutes ses plaies. 14 Rangez-vous en bataille autour de Babylone, vous tous, archers! Tirez contre elle, n'épargnez pas les flèches! Car elle a péché contre l'Éternel. 15 Poussez de tous côtés contre elle un cri de guerre! Elle tend les mains; Ses fondements s'écroulent; Ses murs sont renversés. Car c'est la vengeance de l'Éternel. Vengez-vous sur elle! Faites-lui comme elle a fait! 16 Exterminez de Babylone celui qui sème, Et celui qui manie la faucille au temps de la moisson! Devant le glaive destructeur, Que chacun se tourne vers son peuple, Que chacun fuie vers son pays. 17 Israël est une brebis égarée, que les lions ont chassée; Le roi d'Assyrie l'a dévorée le premier; Et ce dernier lui a brisé les os, Nebucadnetsar, roi de Babylone. 18 C'est pourquoi ainsi parle l'Éternel des armées, le Dieu d'Israël: Voici, je châtierai le roi de Babylone et son pays, Comme j'ai châtié le roi d'Assyrie. 19 Je ramènerai Israël dans sa demeure; Il aura ses pâturages du Carmel et du Basan, Et son âme se rassasiera sur la montagne d'Éphraïm et dans Galaad. 20 En ces jours, en ce temps-là, dit l'Éternel, On cherchera l'iniquité d'Israël, et elle n'existera plus, Le péché de Juda, et il ne se trouvera plus; Car je pardonnerai au reste que j'aurai laissé. 21 Monte contre le pays doublement rebelle, Contre ses habitants, et châtie-les! Poursuis, massacre, extermine-les! dit l'Éternel, Exécute entièrement mes ordres! 22 Des cris de guerre retentissent dans le pays, Et le désastre est grand. 23 Eh quoi! il est rompu, brisé, le marteau de toute la terre! Babylone est détruite au milieu des nations! 24 Je t'ai tendu un piège, et tu as été prise, Babylone, A l'improviste; Tu as été atteinte, saisie, Parce que tu as lutté contre l'Éternel. 25 L'Éternel a ouvert son arsenal, Et il en a tiré les armes de sa colère; Car c'est là une oeuvre du Seigneur, de l'Éternel des armées, Dans le pays des Chaldéens. 26 Pénétrez de toutes parts dans Babylone, ouvrez ses greniers, Faites-y des monceaux comme des tas de gerbes, Et détruisez-la! Qu'il ne reste plus rien d'elle! 27 Tuez tous ses taureaux, qu'on les égorge! Malheur à eux! car leur jour est arrivé, Le temps de leur châtiment. 28 Écoutez les cris des fuyards, de ceux qui se sauvent du pays de Babylone Pour annoncer dans Sion la vengeance de l'Éternel, notre Dieu, La vengeance de son temple! 29 Appelez contre Babylone les archers, vous tous qui maniez l'arc! Campez autour d'elle, que personne n'échappe, Rendez-lui selon ses oeuvres, Faites-lui entièrement comme elle a fait! Car elle s'est élevée avec fierté contre l'Éternel, Contre le Saint d'Israël. 30 C'est pourquoi ses jeunes gens tomberont dans les rues, Et tous ses hommes de guerre périront en ce jour, Dit l'Éternel. 31 Voici, j'en veux à toi, orgueilleuse! Dit le Seigneur, l'Éternel des armées; Car ton jour est arrivé, Le temps de ton châtiment. 32 L'orgueilleuse chancellera et tombera, Et personne ne la relèvera; Je mettrai le feu à ses villes, Et il en dévorera tous les alentours. 33 Ainsi parle l'Éternel des armées: Les enfants d'Israël et les enfants de Juda sont ensemble opprimés; Tous ceux qui les ont emmenés captifs les retiennent, Et refusent de les relâcher. 34 Mais leur vengeur est puissant, Lui dont l'Éternel des armées est le nom; Il défendra leur cause, Afin de donner le repos au pays, Et de faire trembler les habitants de Babylone. 35 L'épée contre les Chaldéens! dit l'Éternel, Contre les habitants de Babylone, ses chefs et ses sages! 36 L'épée contre les prophètes de mensonge! qu'ils soient comme des insensés! L'épée contre ses vaillants hommes! qu'ils soient consternés! 37 L'épée contre ses chevaux et ses chars! Contre les gens de toute espèce qui sont au milieu d'elle! Qu'ils deviennent semblables à des femmes! L'épée contre ses trésors! qu'ils soient pillés! 38 La sécheresse contre ses eaux! qu'elles tarissent! Car c'est un pays d'idoles; Ils sont fous de leurs idoles. 39 C'est pourquoi les animaux du désert s'y établiront avec les chacals, Et les autruches y feront leur demeure; Elle ne sera plus jamais habitée, Elle ne sera plus jamais peuplée. 40 Comme Sodome et Gomorrhe, et les villes voisines, que Dieu détruisit, Dit l'Éternel, Elle ne sera plus habitée, Elle ne sera le séjour d'aucun homme. 41 Voici, un peuple vient du septentrion, Une grande nation et des rois puissants Se lèvent des extrémités de la terre. 42 Ils portent l'arc et le javelot; Ils sont cruels, sans miséricorde; Leur voix mugit comme la mer; Ils sont montés sur des chevaux, Prêts à combattre comme un seul homme, Contre toi, fille de Babylone! 43 Le roi de Babylone apprend la nouvelle, Et ses mains s'affaiblissent, L'angoisse le saisit, Comme la douleur d'une femme qui accouche... 44 Voici, tel qu'un lion, il monte des rives orgueilleuses du Jourdain Contre la demeure forte; Soudain je les en chasserai, Et j'établirai sur elle celui que j'ai choisi. Car qui est semblable à moi? qui me donnera des ordres? Et quel est le chef qui me résistera? 45 C'est pourquoi écoutez la résolution que l'Éternel a prise contre Babylone, Et les desseins qu'il a conçus contre le pays des Chaldéens! Certainement on les traînera comme de faibles brebis, Certainement on ravagera leur demeure. 46 Au bruit de la prise de Babylone la terre tremble, Et un cri se fait entendre parmi les nations.