от Veren1Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение.2Вземи си по седем от всички чисти животни – мъжко и женското му; а от нечистите животни по две – мъжко и женското му;3също и от небесните птици по седем – мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя.4Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил.5И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД[1].6А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата.7И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега.8От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята,9влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной[2].10И след седем дни водите на потопа заляха земята.11В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха.12И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.13В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му –14те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато.15Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.16И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал[3]; и ГОСПОД затвори след него.17Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята.18Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите.19Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе.20Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха.21И всяка плът, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек.22От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.23Всичко съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби – от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици – изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.24А водите се задържаха[4] по земята сто и петдесет дни.
Битие 7
Hoffnung für alle
от Biblica1Dann sagte der HERR zu Noah: »Geh nun mit deiner ganzen Familie in die Arche! Denn ich habe mir die Menschen angesehen: Du bist der Einzige, der noch vor mir bestehen kann!2Nimm von allen reinen Tieren je sieben Paare mit in das Schiff und von allen unreinen nur je ein Männchen und ein Weibchen!3Bring auch je sieben Paare von allen Vogelarten mit! So können die verschiedenen Tierarten nach der Flut weiterbestehen und sich wieder auf der ganzen Erde vermehren.4Noch eine Woche, dann werde ich es vierzig Tage und vierzig Nächte regnen lassen, damit alles Leben auf der Erde vernichtet wird, das ich geschaffen habe!«
Die große Flut
5Noah befolgte alles genau so, wie der HERR es ihm befohlen hatte.6Er war 600 Jahre alt, als die Sintflut[1] über die Erde hereinbrach.7Noah und seine Frau, seine Söhne und Schwiegertöchter gingen in die Arche, um sich vor den Wassermassen in Sicherheit zu bringen.8Sie nahmen die verschiedenen Tierarten mit – die reinen und unreinen –, von den Vögeln bis zu den Kriechtieren.9Paarweise kamen sie in das Schiff, jeweils ein Männchen und ein Weibchen, so wie Gott es angeordnet hatte.10Nach sieben Tagen brach die Flut herein.11Es war im 600. Lebensjahr von Noah, am 17. Tag des 2. Monats. Alle Quellen in der Tiefe brachen auf, und die Schleusen des Himmels öffneten sich.12Vierzig Tage und vierzig Nächte regnete es in Strömen.13Aber Noah und seine Frau, seine Söhne Sem, Ham und Jafet sowie die drei Schwiegertöchter waren genau an diesem Tag in das Schiff gegangen,14zusammen mit den verschiedenen Tierarten: dem Vieh, den wilden Tieren, Kriechtieren und Vögeln.15-16Sie waren paarweise gekommen, ein Männchen und ein Weibchen. Niemand fehlte, alle waren an Bord, genau wie Gott es Noah befohlen hatte, und der HERR schloss hinter ihm zu.17Vierzig Tage lang fiel das Wasser vom Himmel. Die Flut stieg ständig an und hob das Schiff vom Boden ab.18Die Wassermassen nahmen immer mehr zu, bis das Schiff auf dem Wasser schwimmen konnte.19Bald waren sogar sämtliche Berge bedeckt,20das Wasser stand sieben Meter über ihren höchsten Gipfeln.21-22Alle Lebewesen auf dem Land ertranken: das Vieh, die wilden Tiere, Vögel, Kriechtiere und auch die Menschen.23Gott löschte das Leben auf der Erde völlig aus. Niemand konnte sich retten. Nur wer sich mit Noah an Bord der Arche befand, kam mit dem Leben davon.24Hundertfünfzig Tage lang blieb das Wasser auf seinem höchsten Stand[2].